Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационната жалба на Б. Т. Р. от гр. Б. против решение №255 от 28.02.2011г. постановено по адм. д.№2452/2010г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се отмяна на решението, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - чл.10,ал 2 от ЗПГРРЛ и чл. 13,ал. 2 от Наредбата на МС издадена на основание чл. 4 от ЗПГРРЛ. Твърди се, че съдът не спазвайки закона неправилно е приел, че не е бил репресиран, поради което моли да се отмени съдебното решение.

Ответната страна областният управител на област Б. не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за неоснователна, като излага подробно мотивирано становище за липсата на законови препоставки за уважаване на претенцията на касатора.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по жалбата на касатора против изричен отказ по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ постановен със заповед № РД-20-1/22.11.2010 г. на областния управител на Бургаска област, с която е отказано да се отпусне еднократно обезщетение на Рангелов. С оспореното съдебно решение Административния съд - Бургас е отхвърлил жалбата, като е приел, че Рангелов не е репресирано лице по смисъла на закона. Съдът се е мотивирал, че този факт е установен с приложените писмени доказателства от които се установява, че жалбоподателя не е правоимащо лице по смисъла на закона. Той е бил осъден по н. д. №123/1973г. по описа на Сливенския вовенен съд, по чл. 372,ал. 2 и по чл. 385 от НК,за които му е било наложено наказание 1г. и 6 м. лишаване от свобода за това, че системно се е отклонявал от изпълнение...