Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на В. М. М. от гр. Д. Ч., подадена срещу решение № 2245 от 28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2858 от 2009 г. по описа на Административен съд - Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - полицейски орган при ПУ Д. Ч. - Х. Х., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по изложените съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Д. М., е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 485 от 29.10.2009 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за задържане на лице за срок от 24 часа от Х. Х. в качеството му на полицейски орган при ПУ - гр. Д. Ч., за което има данни, че е извършило престъпление.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Законът не посочва от какъв характер следва да е извършеното престъпление - общ или частен. За прилагане на нормата е достатъчно осъществяването на фактическия й състав, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице.

От представената по делото приписка се установява, че пред полицейския орган в ПУ - Д. Ч., са постъпили данни за извършено престъпление - докладни записки от полицейски органи, констативни протоколи и справка от 03.11.2009 г. от полицейски орган при същото ПУ, съдържаща мнение за изпращане на преписката на Районна прокуратура - Варна с мнение за образуване на досъдебно производство. Въз основа на събраните писмени доказателства органът е направил обосновано заключение, че са налице данни за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 194, ал. 1 от НК – отнемане на чужда движима вещ без съгласието на собственика й. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното задържане е извършено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, включващи и издаване на заповед в изискуемата форма.

Правният извод на съда, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и че тя е постановена въз основа на достатъчно данни, е обоснован и законосъобразен.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2245 от 28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2858 от 2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. И./п/ Т. К. М.М.