Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП – гр. П. срещу Решение № 61 от 20.01.2009 г., постановено по адм. дело № 765 от 2007 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е изменен ревизионен акт № 266 1637 от 14.03.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Х., потвърден с решение № 459 от 09.05.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. П., в частта, с която на Ц. С. И. от гр. Х. са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. в размер на 1588,38 лв. за 2003 г. и в размер на 2627,33 лв. за 2005 г., като съдът е намалил дължимите суми за данъка за 2003 г. на 1388,70 лв. и за 2005 г. – на 2011,77 лв., ведно с дължимите лихви върху тях.

В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, но по същество са релевирани оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени се съображения, които се свеждат до това, че съдът неправилно, кредитирайки заключението на вещото лице по делото, е намалил данъчните задължения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Ц. С. И., не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на Пловдивския административен съд е изменил частично ревизионен акт № 266...