Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл.160,ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. в качеството й на изпълняваща правомощията на Директора на Дирекция „ОУИ” гр. В., против решение № 148/23.11.2010г., постановено по адм. дело № 14/2010г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 080000756/25.09.2006г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Д., потвърден с решение № 894/29.11.2006г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, в която на ДП „Държавна дивечовъдна станция” гр. Б. е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 2003г., 2004г. и 2005г. в общ размер от 32 913,43лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8964,51лв., както и в частта за разноските.

В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон -касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отхвърли жалбата срещу РА в частта му, в която е бил предмет на съдебното производство. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Североизточно държавно предприятие” ДП Шумен като правоприемник на „Държавно ловно стопанство” Балчик /с предходно наименование ДП „Държавна дивечовъдна станция” Балчик/ - взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна...