Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Г. П. в качеството му на ЕТ "Петраков-Г. И." със седалище гр. П., подадена чрез процесуалния му представител - адв. В. В., срещу решение № 121 от 04.02.2009 г., постановено по адм. дело № 223 от 2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против ревизионен акт № 1300536 от 25.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 22 от 10.01.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ДРА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. П., чрез своя процесуален представител изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, I отделение, I състав, е отхвърлена жалбата на Г. П. против ревизионен акт № 1300536 от 25.10.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 22 от 10.01.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П., в частта, с която органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на ЕТ "Петраков-Г. И." - гр. П., в общ размер на 19 653,66 лв. за данъчните периоди по ЗДДС отм. от м. септември 2005 г. до м. септември 2006 г. и са определени лихви за просрочие в размер на 4447,53 лв., определено е задължение за внасяне на данък по чл. 38 от Закона за облагане доходите на физическите лице (ЗОДФЛ) за отчетната 2005 г. в размер на 512,42 лв. и задължение за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за отчетната 2005 г. в размер на 14 437,30 лв. заедно със съответните лихви за просрочие. С решението Пловдивският административен съд е отменил ревизионния акт в частта, с която на ЕТ "Петраков-Г. П." е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "ЧЗС-А. Х. Д.", и като необжалвано решението в тази му част е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата срещу така издадения ревизионен акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

По отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставките "Дика 2003" ЕООД - гр. П., и "Хепинес-Ю-2003" ЕООД - гр. П., съдът е приел за обосновани изводите на органа по приходите, че са налице основанията, визирани в разпоредбите на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС отм. , чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС отм. , обосноваващи отказа за признаване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици. В мотивите на решението съдът правилно е възприел констатираните при ревизията факти и обстоятелства, които са послужили като основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, след като с доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, е установена липсата на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. . От данните по делото в видно, че доставчиците "Дика 2003" ЕООД и "Хепинес-Ю-2003" ЕООД не са намерени от ревизиращите органи при извършените им насрещни проверки и не са предоставили изисканите документи и информация. Към извода за липса на доставки сочи и обстоятелството, че плащане по фактурите не е извършено, което е констатирано и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза. Според фактическите констатации и направените изводи в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция "ДОУИ" правото на данъчен кредит по фактурите от тези доставчици не е признато поради това, че не е осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и не са изпълнени условията по чл. 63 и чл. 64, ал. 1 ЗДДС. Както е посочил и първоинстанционният съд, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, а в случая това не е установено. Оплакванията в касационната жалба са свързани с преценката на събраните по делото доказателства и с изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостовереното с фактурата плащане. Изложените от съда съображения в тази връзка са последователни и подробни, направените изводи - обосновани, поради което се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът не е допуснал игнориране на доказателства, нито превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, поради което не е налице необоснованост на фактическите изводи, тъй като е установено, че парични плащания между посочените във фактурите данъчни субекти не е извършвано. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Дика 2003" ЕООД и "Хепинес-Ю-2003" ЕООД, е сторнирано в по-късен данъчен период поради неизвършени плащания. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че корекцията на данъчната основа при обезсилване на данъчно събитие може да бъде направена единствено чрез издаване на данъчно кредитно известие съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗДДС отм. , каквото по настоящото дело не е представено. При така установената фактическа обстановка съдът правилно е отхвърлил жалбата на ЕТ "Петраков-Г. П." относно отказаното право на данъчен кредит по тези доставки. Доводите на решаващия състав на Административния съд - Пловдив, не се променят и от представените в настоящата инстанция доказателства, още повече че те са били представени и пред първоинстанционния съд.

Относно доставчика "Е. К." ООД - гр. В., Административният съд - Пловдив, също законосъобразно е приел, че основателно органът по приходите е отказал признаването на данъчен кредит по фактура № 0300000567 от 31.07.2006 г., която е била включена в дневника за покупки на жалбоподателя за м. 07.2006 г. с данъчна основа 6718,30 лв. и ДДС в размер на 1343,66 лева. В хода на извършена насрещна проверка на "Е. К." ЕООД безспорно е установено, че доставчикът е издал фактура под същия номер, но с по-късна дата и с данъчна основа 218,33 лв. и ДДС 43,67 лева. В тази връзка и предвид липсата на представени от жалбоподателя доказателства, оборващи констатациите на ревизиращите органи, съдът правилно е приел, че не са налице изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 и 6 от ЗДДС отм. за признаване на право на данъчен кредит.

Във връзка с възраженията в касационната жалба относно незаконосъобразно начислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. е приел, че основателно с РА органът по приходите е извършил увеличаване на декларирания от жалбоподателя финансов резултат за 2005 г., тъй като е било налице основанието на чл. 23, ал. 2, т. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане отм. . Съгласно цитираната разпоредба финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляването на финансовия резултат, които са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, или на принципа "документална обоснованост". Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. В хода на ревизионното производство след извършена съпоставка между началните и крайните дебитни салда по счетоводна сметка 303 "Продукция" е установено, че за отчетната 2005 г. касаторът е отчел увеличение на запасите от готова продукция в размер на 53 157,25 лева. Констатирано е, че тази сума не е посочена със знак "минус" в лявата (разходната) част на отчета за приходи и разходи, а същевременно разходите за производството на продукцията са намерили отражение като разходи по икономически елементи (с/ки гр. 60). По този начин според ревизиращите органи касаторът в настоящото производство е включил в разходите си за 2005 г. суми, формиращи произведена, но непродадена продукция, в нарушение на принципа на съпоставимост между приходите и разходите. Установено е и не се спори между страните, че в разходната част на отчета за приходи и разходи срещу показател "Приплоди и прираст на животни" като положителна величина е записана сумата от 7197,52 лева. Правилно в мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на т. 16.11 от приложимия за процесната 2005 г. НСС 1 - Представяне на финансови отчети (обн., ДВ, бр. 30 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.), съгласно който измененията в посока увеличение на запасите от продукция и незавършеното производство, приплодите и прирастът на животни са отрицателна величина в отчета за приходите и разходите, като съгласно приложение № 3 те следва да се вписват в разходната част на отчета с отрицателен знак, от което логично следва, че това води до намаляване на разходите и съответно до увеличаване на данъчната основа. В тази връзка обосновано съдът не е кредитирал заключението на назначеното по делото вещо лице.

По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК и с оглед изхода на делото съдът отхвърля искането на ответника - директора на Дирекция "ОУИ" - гр. П., за присъждане на разноски предвид присъдените от Административния съд - Пловдив, такива в първата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 04.02.2009 г. по адм. дело № 223 от 2008 г. на Административния съд - Пловдив - I отделение, I състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.