Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби на Ю. А. Н. – представляващ и управляващ „Хард метал трейдинг-2000” ЕООД – гр. С. и директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 697/17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7145/2010 г. по описа на Административен съд, София град.

Ю. А. Н. – представляващ и управляващ „Хард метал трейдинг-2000” ЕООД – гр. С. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000905354/16.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. С., мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОУИ” – гр. С. относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 904 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Й. В." ЕООД и определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 2 935,85 лв., вследствие увеличаване на финансовия резултат на дружеството с 29 520 лв., отчетени като разходи за външни услуги по 2 бр. фактури, издадени от „Й. В.” ЕООД, както и до преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО за 2007 г. с издадените от „М. К.” ООД фактури и до задължението за заплащане на ДДС по издадените от касатора 13 бр. данъчни фактури за доставки на „Кремиковци” АД. Релевира се оплакване за неправилно прилагане от съда на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3АПК. Според касатора съдът неправилно не е отменил ревизионния акт относно преобразуването на финансовия резултат по ЗКПО в частта, в която е отменен за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Марк метал” ООД, и Марк консултинг” ООД. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба и в молба, имаща характер на писмени бележки с искане за присъждане на направените по делото разноски.

Директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 2000905354/16.02.2010 г. е отменен за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Марк консултинг” ЕООД (№ 81/12.06.2007 г. и № 113/25.07.2007 г.) и от „Марк метал” ЕООД (№ 3/30.08.2007 г. и № 37/10.09.2007 г.) в общ размер от 46 702,08 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в посочените обжалвани части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора след като процесните доставки са такива по добив и преработка на отпадъци по смисъла на § 1, т. 46 и 47 от ДР на ЗДДС, те попадат в обхвата на доставките по Приложение № 2 към закона и затова за тях е приложим реда по Глава 19 от ЗДДС – чл. 82, ал. 5 и чл. 163, ал. 2 ЗДДС. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че дружеството е издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗДДС, тъй като то е следвало да стане в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Михайлова.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

По касационната жалба на „Хард метал трейдинг-2000” ЕООД – гр. С..

За да приеме, че жалбата срещу ревизионния акт е неоснователна в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Й. В.” ЕООД - № 97/29.06.2007 г. и № 109/12.07.2007 г. в общ размер от 5 904 лв. съдът е възприел констатациите на органите по приходите за липса на доказателства за реално осъществена доставка, поради което начисления ДДС по тези доставки е неправомерно начислен и затова отказа за правото на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е обсъдил предмета на двете фактури – аванс за оборудване на хотелски стаи и окончателно плащане на доставка и монтаж на хотелско оборудване. Прието е от съда наличието на приемателно-предавателни протоколи за приемане на хотелското оборудване от 12.07.2007 г. Съдът обаче е обсъдил представените с тези протоколи фактури от предходни доставчици и е установил, че те са издадени след подписване на приемателно-предавателните протоколи, а именно на дати 13.07.2007 г., 17.07.2007 г., 24.02007 г., 08.08.2007 г. и 16.08.2007 г., т. е. след дата 12.07.2007 г., което според съда означава, че липсват доказателства за реалното осъществяване на доставките по двете фактури. Съдът се е позовал и на констатацията на ревизиращите органи, че за периода 01.06.2007 г. – 31.08.2007 г. в счетоводството на доставчика „Й. В.” ЕООД стоките са заведени само стойностно по с/ка 304 по фактура на дебита на сметката, като всяка една от заведените позиции е с нулев кредитен оборот, т. е. към 31.08.2007 г. няма изписване на стоки.

Съдът е възприел за законосъобразно и увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като не е установена реалността на доставките, а само осчетоводяването на доставките.

Относно издадените 13 бр. фактури от касатора на „Кремиковци” АД за данъчни периоди на месеците юни, юли, август и септември 2007 г. съдът е възприел констатациите на ревизионния акт, че процесните фактури са издадени от доставчика, а не от получателя, както е установено в Глава 19а от ЗДДС. Обсъдено е от съда писмото на „Кремиковци” АД, че фактурите са издадени неправилно и да се предприемат действия по издаване на протоколи по чл. 116, ал. 4 ЗДДС, но такива протоколи жалбоподателят не е издал. Решението в тази обжалвана част е правилно. По фактурите, издадени от „Й. В.” ЕООД.

Фактурите, издадени от този доставчик - № 97/29.06.2007 г. и № 109/12.07.2007 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 5 904 лв. са свързани с доставка на хотелско оборудване – аванс, окончателно плащане и монтаж. За ДДС по тях няма спор, че са осчетоводени в счетоводството на доставчика и данъкът е начислен. Спорът между страните е относно реалността на доставките. Реалността на доставката винаги представлява най-важната предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Това от своя страна означава, че при всички случаи данъчно задълженото лице следва да докаже по категоричен начин, че собствеността върху процесните стоки е прехвърлена, т. е. че доставчикът е притежавал към този момент собствеността върху процесните стоки. В процесния случай това не е така, тъй като е установено, че доставчикът е закупил стоките след като ги е продал на касатора . Неоснователно е възражението на касатора, че това обстоятелство е без значение и че е било налице данъчно събитие към момента на издаване на фактурите, които той е издал. Такава трактовка не намира опора в закона и не е логически обоснована с оглед изискването на чл. 6 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС, тъй като прехвърлянето на собствеността върху стоките на получателя по фактурите трябва да предхожда получаването на тези стоки от доставчика. Следователно, придобиването по-късно на собствеността на стоките от доставчика възпрепятства възможността доставчикът да ги продаде на получателя, преди да е придобил тяхната собственост. Неоснователно се твърди, че след като е възникнало данъчно събитие, то получателят (касатора) е бил длъжен да издаде фактурите, тъй като доставчикът, а не получателя е издател на фактурите. В този смисъл първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи, приемайки, че не е доказана реалността на процесните доставки, поради което и данъка е начислен неправомерно – основание за отказ по чл.70, ал. 5 ЗДДС.

Предвид установената нереалност на доставките от „Й. В.” ЕООД законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са увеличили финансовия резултат със стойността на процесните доставки на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Счетоводното отразяване на първичните счетоводни документи, както правилно е приел решаващият съд не е достатъчно, за да се признаят разходите на касатора, тъй като при установена нереалност само осчетоводяването на доставките не доказва тяхното извършване, съответно разходите не могат да бъдат признати.

По издадените от касатора на „Кремиковци” АД 13 бр. фактури първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че след като предмета на доставките е свързан с метални отпадъци, включващи се в Приложение № 2, т. 5 на ЗДДС и Глава 19а, то съгласно чл. 163а, ал. 2 ЗДДС данъкът е изискуем не от доставчика, както е в общия принцип при данъчното облагане с ДДС, а от получателя. В процесния случай фактурите са издадени от касатора като доставчик на "Кремоковци" АД, което е в противоречие с изискванията на чл. 163а, ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 5 ЗДДС. Въпреки изпратеното писмо от „Кремиковци” АД до касатора за издаване на протоколи по реда на чл. 116, ал. 4 ЗДДС, такива не са издадени, поради което не е коригирана допуснатата грешка и затова правилно административният съд е приел, че констатациите на ревизионния акт в тази част са законосъобразни.

Относно частта на касационната жалба, в която са изложени оплаквания срещу съдебното решение, че съдът неправилно не е отменил ревизионния акт относно преобразувания финансов резултат по фактурите, издадени от „Марк консултинг” ЕООД (№ 81/12.06.2007 г. и № 113/25.07.2007 г.) и от „Марк метал” ЕООД (№ 3/30.08.2007 г. и № 37/10.09.2007 г.), те са неоснователни. Със стойността на тези доставки приходните органи не са преобразували финансовия резултат и с ревизионния акт не е доначислен данък по ЗКПО по фактурите, издадени от посочените доставчици. Единственото преобразуване на финансовия резултат в процесния ревизионен акт е със стойността на фактурите, издадени от „Й. В.” ЕООД. В този смисъл е първоинстанционният съд не се е произнасял за преобразуване на финансов резултат по посочените фактури, тъй като такова не е извършено в ревизионния, с изключение на фактурите, издадени от „Й. В.” ЕООД. По касационната жалба на дирекция „ОУИ” – гр. С..

За да отмени ревизионния акт относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Марк консултинг” ЕООД (№ 81/12.06.2007 г. и № 113/25.07.2007 г.) и от „Марк метал” ЕООД (№ 3/30.08.2007 г. и № 37/10.09.2007 г.) с предмет на доставките – нарязване, сортиране на скрап – метални отпадъци, първоинстанционният съд е установил, че няма спор между жалбоподателя и приходните органи за реалността на доставките. В ревизионния акт са изложени констатации относно реалното осъществяване на предмета на доставките, като според него данъкът не е начислен от получателя по доставките, което е в нарушение на изискването на чл. 163а, ал. 2 ЗДДС. Съдът е приел, че след като с ревизионния акт е установено неизпълнение на законовите изисквания за начисление на ДДС, не може едновременно с начисляването от ревизиращите органи на ДДС, да се отказва и правото на приспадане на същия данък. Този си извод съдът е обосновал, сочейки съдебна практика на ВАС – решение по адм. дело № 13777/2009 г. и № 10563/2009 г. на І отделение. Съобразно тази практика са изложени и мотивите на съда относно спазването на принципа на данъчния неутралитет, както и че с начисляването на ДДС и непризнаването на данъчния кредит, се допуска обогатяване на фиска. В тази обжалвана част е правилно постановено.

Обстоятелството, че при доставки на метални отпадъци по Приложение № 2 от ЗДДС фактурите се издаването от получателя, именно той се явява задълженото лице по начисляването на ДДС. Няма спор по фактите, че касаторът не е издал протоколи по чл. 117 ЗДДС. В същото време законосъобразно административният съд е приел, че с начисляването на ДДС с ревизионния акт и едновременно непризнаване на данъчен кредит, се стига до обогатяване на фиска, което не е целта на ЗДДС. След като в случая сме изправени пред принципа на т. нар. обърнато задължение – самоначисляване, следва резултата за периода да се занули, т. е. не може едновременно да се начислява от ревизията данък и да се отказва данъчен кредит.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Предвид изхода на делото разноски не се присъждат. Относно поисканото юрисконсултско възнаграждение на дирекция „ОУИ” – гр. С., такова е присъдено с първоинстанционното решение и то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно – аргумент от чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 697/17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7145/2010 г. по описа на Административен съд, София град. РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

С.А.