Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 264874/25.09.2020г. на П. Н. Д. срещу решение № 4359 от 20.07.2020г., постановено по в. гр. дело № 2652/2019г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав, с което е отменено решение № 517780 от 26.10.2018г. по гр. дело № 27972/2018г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е изменен, на основание чл. 59, ал. 9 СК, режимът на лични отношения на бащата Д. И. Р. с детето Н. Д. И., род. на 25.08.2012г., определен първоначално със споразумение по реда на чл. 51, ал. 2 СК, утвърдено с решение № 224328 от 28.09.2017г. по гр. д. № 562/2017г. на Софийски районен съд, както следва: през първите две седмици, с изключение на месеците юли и август, детето ще е с преспиване при бащата, а през следващите две седмици детето ще се отглежда и живее при майката (касаторката), като този режим ще се прилага и за всеки от следващите седмици, като родителите ще вземат детето в неделния ден в интервала между 16.00ч. и 20.00ч.; на четна година бащата ще взема детето за Коледните празници, през целия месец август и на рожденния му ден, а майката – на Великденските празници и Нова година, на именния му ден и през целия месец юли; на нечетна година бащата ще взима детето на Великденските празници и Нова година, на именния му ден и през целия месец юли, а майката – на Коледните празници, на рожденния му ден и през целия месец август; детето ще присъства на личните празници на родителите си (рожден ден, имен ден).

Жалбоподателката релевира неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена молбата й с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, като бъде съобразено, че упражняването на родителските права спрямо малолетната Н. е предоставено на нея с бракоразводното решение и че тя не е дала съгласие за съвместно упражняване на родителските права, при което режимът на лични отношения с бащата да бъде ограничен до всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, 10 дни през зимната ваканция и 20 дни през лятото. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложениетo към касационната жалба на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката поставя четири въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при преценката си за промяна на режима на лични контакти с детето, определен с бракоразводното решение, и следва ли съдът с оглед цялостната защита на интереса на детето да се съобрази с предложения от вещото лице режим и с изразеното становище на детето, отразено в експертизата, или следва да прецени горепосочените в контекста на всички доказателства по делото, предвид възраст и пол на детето, родителски качества, средата, в която детето живее и учи, и как предложеният от вещото лице режим би се отразил на психическото и физическото развитие на детето и възможността то да създаде свой кръг от приятели. По този въпрос релевира противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и на ВКС, обективирана в: решение № 110 от 22.05.2018г. по гр. д. №327/2018г., на ВКС, IV г. о., решение №243 от 08.07.2014г. по гр. д. №7289/2015г. на ВКС, IV г. о., решение № 331 от 01.11.2013г. по гр. д. №2181/2013г. на ВКС, IV г. о., решение № 207 от 24.07.2015г. по гр. д. №911/2012г. на ВКС, IV г. о. и ППВС № 1/1974г.. Вторият въпрос е следният: „При задължителната преценка за интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакрД, трябва ли съдът да вземе предвид всички установени по делото конкретни обстоятелства от значение за тази преценка, и в частност желанията и чувствата на детето, ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече конкретното му психоемоционално състояние?“ и по него жалбоподателката поддържа противоречие на атакуваното решение с практиката на ВС и на ВКС, обективирана в ППВС №1/1974г., ТР № 1/03.07.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС и решение №207 от 24.07.2013г. по гр. д. № 911/2012г. на ВКС, IV г. о.. Третият въпрос е: „Длъжен ли е съдът съгласно чл. 202 ГПК да обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото?“, по който счита също, че е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 191 от 24.02.2012г. по гр. д. № 157/2011г. на ВКС, I г. о.. Четвъртият последен въпрос е следният: „Така определеният с въззивното решение режим на лични отношения на бащата с малолетното дете Н., по съществото си представлява ли съвместно упражняване на родителските права, за което майката не е дала съгласие и което не е в интерес на детето? По този начин заобикаля ли се закона и трайно установената практика на ВКС?“. По този въпрос навежда противоречие със задължителната практиката на ВС и на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 03.07.2017г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС и в ППВС №1/1974г., както и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за развитието на правото, доколкото по него липсва практика на ВКС.

Ответникът по касационната жалба - Д. И. Р. подава писмен отговор, в който поддържа отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване, вкл. формулиране на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, и неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по молба с правно основание чл. 51, ал. 4 СК вр. с чл. 59, ал. 4 СК, т. е. тя е допустима. Не са налице обаче релевираните основания (общо и допълнителни) по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на искания касационен контрол.

Първоинстанционният и въззивният съд са сезирани с молба с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, погрешно квалифицирана по чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на утвърденото от бракоразводния съд по реда на чл. 51, ал. 2 СК по гр. д. № 562/2017г. на СРС споразумение между страните досежно режима на лични отношения на роденото от прекратения с развод по взаимно съгласие брак малолетно дете Н., род. на 25.08.2012г., и неговия баща - Д. И. Р..

Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 224328 от 28.09.2017г. по гр. д. № 562/2017г. на СРС, влязло в сила, е прекратен на основание чл. 330, ал. 3 ГПК (по взаимно съгласие) гражданският брак между касаторката П. Н. Д. и Д. И. Р., като с утвърденото с бракоразаводното решение споразумение по чл. 51, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Н., родено от брака, е възложено на майката и е определен режим на лични отношения на детето с бащата, както следва: бащата има право да го вижда и да го взима през нечетните седмици на годината с преспиване, на Коледните празници и на рожденния ден на детето - на четна година и на Великденските и Новогодишните празници и на именния ден на детето - на нечетна година, а майката ще отглежда детето през четните седмици на годината с преспиване, на Новогодишните и Великденските празници, и на именния ден на детето - на четна година и на Коледните празаници и на рожденния ден на детето - на нечетна година.

В молбата с правно основание чл. 51, ал. 4 СК и във въззивната си жалба, майката П. Д. е изложила доводи, че режимът на лични отношения на детето с бащата, одобрен с бракоразводното решение, е несъответен на нуждите на детето, обстоятелството, че то живее една седмица при единия родител и една седмица при другия родител формира у него несигурност, невъзможност да изгради трайни битови навици. Посочва, че съвместното упражняване на родителските права, за което тя не е дала съгласие, не е в интерес на Н., тъй като тя не се чувства добре в дните, през които е при баща си и не ходи на детска градина, а в дните в които ходи на детска градина, другите деца й се смеели как е облечена. Счита, че са налице променени обстоятелства, налагащи изменение на първоначалния режим на лични отношения с бащата и определяне на нов, при който последният да взема детето всяка първа и трета седмица на месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване, както и 10 дни през зимната ваканция и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на касаторката с правно основание чл. 51, ал. 4 СК, поради неустановяване на изменение на обстоятелствата след постановяване на бракоразводното решение, с което е одобрено споразумението на страните по чл. 51, ал. 1 СК за първоначалния режим на лични отношения на бащата с детето.

Въззивният съд е изслушал двамата родители на основание чл. 59, ал. 6 СК и е назначил служебно съдебнопсихологическа експертиза, според заключението на която детето е привързано и към двамата родители, но е поставено в сериозен конфликт на лоялност спрямо двамата, като причината за този конфликт е липсата на конструктивна комуникация между родителите. Според съдебния експерт Р. М. (клиничен и детски психолог) и двамата родители имат сравнително добър родителски капацитет, първоначално одобреният режим не пречи или не затруднява с нещо детето, то категорично отхвърля промяна на режима в смисъл да живее изцяло с майка си и през седмица, само за почивните дни, да вижда баща си. Въпреки, че не е открил тревожни признаци, които да сочат, че съществуващият до момента режим, който позволява и двамата родители да изпълняват родителските си функции съвместно, затруднява детето, е препоръчал като уместно, той да бъде променен в следния смисъл: вместо редуването на една седмица при единия родител и една седмица при другия родител, да се премине към две поредни седмици при единия и две поредни седмици при другия родител, при разпределяне на времето на ученическите ваканции по равно, което съответства и на желанието на малолетната Н.. Съдебният експерт е посочил, че по-дългият период на споделено време с единия родител ще осигури на детето възможност спокойно да се настани в дома му, докато адаптацията при връщане към другия родител, зависи единствено от самите родители и от подхода им към детето. СГС е съобразил и социалния доклад на ДСП – Младост, според който двамата родители са ангажирани с отглеждането и възпитанието на детето и и полагат изискуемите грижи за него.

Въззивният съд е споделил решаващият правен извод на първоинстанционния съд, че първоначалният режим на лични отношения на малолетната Н. с баща й, възприет по взаимната воля на двамата родители в споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, одобрено с бракоразводното решение по гр. д. № 562/2017г. на СРС, не крие рискове за детето, и доколкото не са установени променени обстоятелства след влизане в сила на бракоразводното решение, не се налага да бъдат ограничавани личните отношения на бащата и детето, макар да следва да бъде променена поредността на седмиците, през които се осъществява съвместното родителство между страните по начина, предложен от експерта Р. М. от психологическата експертиза, който в по -голяма степен защитава интереса на детето, за да не се подлага то на стрес при ежеседмични смени на дома, в който живее. В подкрепа на горепосочените свои изводи, въззивният съд, основавайки се на психологическата екпертиза, социалния доклад и изслушаните свидетелски показания, е посочил, че бащата има добър родителски капацитет и подходящи жилищни условия – живее в апартамент под наем, в който детето разполага със самостоятелна стая, като може да разчита на подкпрепата на своята майка, макар тя да живее в друго населено място. Съобразил е и, че при едно ограничаване на контактите на детето с бащата, така както е поискала майката, е възможно да се развие синдром на родителското отчуждение, който при настоящото съвместно упражнявано родителство не се наблюдава.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на съда по него. В изложението към касационната жалба не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси нямат прецизна формулировка въобще на въпроси, а освен това касаят конкретно установените в процеса факти, не и дадените от въззивния съд правни разрешения. Ето защо те съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Навеждането на допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК (противоречие с практиката на ВС и на ВКС, както и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото), когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не са осъществени и релевираните допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При наличието на съгласие, постигнато между родителите по съвместното упражняване на родителските права и по режима на личните отношения на родителите с детето, обективирано в одобреното от бракоразводния съд в бракоразводното решение споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, макар в последното формално да е записано, че упражняването на родителските права се предоставя на майката, изменение на режима на лични отношения на родителите с детето е възможно при последваща промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 4 вр. с чл. 51, ал. 4 СК и то ако изменението би било в интерес на детето. В контекста на гореизложеното и на дадените от въззивния съд правни разрешения се извежда съществувало съгласие на двамата родители при първоначално определения режим на личните им отношения с малолетното дете, за съвместно упражняване на родителските права в хипотезата на чл. 59, ал. 1 СК и в съответствие със задължителното разрешение в т. 2 ТР № 1/03.07.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, според което когато постигнатото съгласие е в интерес на детето, то има приоритет пред възъможността за еднолично упражняване на родителските права и задължения от единия родител. При промяна на правнозначимите обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК, измежду които възпитателските качества на родителите, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите, вкл. отпадналото съгласие за съвместно родителство, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности и др., съдът ще следва да извърши своята преценка за най-подходящия с оглед интереса на детето режим на лични отношения и за необходимостта от изменение на първоначално определения такъв с бракоразводното решение. Налице е задължителна съдебна практика за обстоятелствата от значение при преценката за определяне и изменение на режима на лични отношения между дете и родител, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г. о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г. о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г. о. и др., вкл. сочените от касаторката), която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. С. Пие № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, определените мерки на лични отношения могат да бъдат изменени по молба на единия от родителите или служебно, ако обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма (родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия, оттегленото съгласие за съвместно родителство и др.), но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките. Въззивният съд е съобразил всички горепосочени правнозначими обстоятелства, след съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства (писмени, гласни и заключения на психологически експертизи), преценявайки ги единствено в контекста на зищитимия интерес на малолетното дете, след което е извел решаващия си правен извод, че в най-добрия интерес на детето е постановения режим на лични отношения с бащата, който съответства на желанието на детето и е най-подходящ за психоемоционалното му състояние като период на адаптация след упражняваното съвместно родителство по силата на споразумението по чл. 51, ал. 1 СК. СГС се е ръководил от интереса на детото, обсъждайки желанието на детето да запази досегашния си режим на лични отношения с родителите си и заключението на вещото лице – психолог, според което този режим не крие рискове за детето и в най-пълна степен задоволява потребността му от общуване с двамата родители, така че да не се допусне родителско отчуждение, в съвкупност с останалите доказателства по делото: социален доклад, показанията на свидетелите на страните, изявленията на родителите с оглед установяване на желанията и готовността им да отглеждат детето, т. е. процедирал е в пълно съответствие с разясненията дадени в т. 1 ППВС №1/1974г.. При последваща промяна на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, накърняваща ефективността на определените мерки и висшия интерес на малолетната Н., за майката не съществува пречка да инициира ново производство за изменение на режима на лични отношения на детето с бащата, чрез неговото ограничаване. Наличието на практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил, изключва осъществяването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Д. И. Р., сумата 500 лв., съставляваща хонорар за един адвокат в производството по чл. 288 ГПК, съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020г..

На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4359 от 20.07.2020г., постановено по в. гр. дело № 2652/2019г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав.

ОСЪЖДА П. Н. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Д. И. Р., ЕГН: [ЕГН], сумата 500 лв., съставляваща съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: