Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Р. С“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Г.Д. срещу решение №53 от 18.02.2020г. по в. т.д.№478/2019г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №71/16.05.2019г. по т. д.№67/2018г. по описа на Окръжен съд - Добрич. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Р. С“ ЕООД срещу „П.-Агропродукт“ ООД, [населено място] осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 69 661.20 лева - дължима цена на изпълнени СМР съгласно Акт образец 19/14.11.2017г. и фактура №[ЕГН]/14.11.2017г. по договор за строителство от 16.11.2015г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Оспорват се като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за недължимост на претендираното възнаграждение за описаните СМР, тъй като не е доказано изпълнение на възложената работа от ищеца. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като поддържа, че са част от предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда: „1. Допустимо ли е за един обект - строеж да съществуват две заповедни книги и два протокола за определяне на строителна линия и ниво по смисъла на чл.7, ал.3, т.2 и т.4 Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и как следва да ги цени съдът? ; 2. Как следва да се цени от съда издадена заповедна книга по чл.7, ал.3, т.4 Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за която не е налице заверяване и регистриране от ДНСК и от общината?; 3. Длъжно ли е лицето, което вписва предписания и заповеди, свързани с изпълнението на строежа в заповедната книга, да има непосредствени впечатления за строежа или може да впише предписания и заповеди въз основа на писмени и веществени доказателствени средства, установяващи съответния етап на изпълнение?; 4. Длъжен ли е въззивният по степен съд служебно да назначи СТЕ при направено доказателствено искане от страна по делото пред двете съдебни инстанции, ако счете, че задачите към СТЕ, поставени от страната са извън подлежащите на доказване правнорелевантни факти по делото?; 5. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи СИЕ в случаите, при които изпълнителят по договор за изработка е извършил приоритетно непреки разходи, свързани с използването на собствен ресурс при изпълнението на СМР - технически и кадрови, за установяване на стойността на извършените СМР или е достатъчна калкулацията от приложената към договора КСС, съотнесена към претендирания обем на СМР по делото?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г., т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2001г., т. д.№1 /2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1 от 13.07.1953г., ППВС №7/27.12.1965г., ППВС №1 от 10.11.1985г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК и определения на ВКС - основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди и противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решение С-682/15г., С-310/2016г. и С-619/2018г. - основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но няма изложени доводи относно значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „П.- Агропродукт“ ООД оспорва жалбата, като излага съображения както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на възложител да заплати на ищеца - изпълнител сумата 69 661.20 лева с ДДС – цена на СМР /масов изкоп с багер; нивелиране и подравняване дъно на изкоп; уплътняване на земна основа с тежка трамбовка; подложен бетон Б15 под фундаментна плоча; превоз на бетон на обекта/, за които са съставени Акт образец 19 и фактура № [ЕГН]/14.11.2017г., въззивният съдът приема, че няма спор относно сключването между страните на договор за строителство на 16.11.2015г., но не е установено изпълнението на описаните строителни работи от ищцовото дружество. Като се позовава на трайната съдебна практика решаващият съдебен състав излага мотиви, че в тежест на изпълнителя, претендиращ плащане на договореното възнаграждение, е пълното и главно доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства на извършването на възложената работа. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. едностранно съставените и неносещи подпис на ответника Акт образец 19 от 14.11.2017г. и фактура № [ЕГН]/14.11.2017г.; неподписан бетонов дневник, изходящ от трето лице; заповедна книга от 28.08.2017г., както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът стига до извод, че няма убедителни доказателства, че процесните СМР са изпълнени от ищеца. Доколкото акта обр.19 и фактурата не носят подписа на възложителя, а фактурата не е и осчетоводена от него, те не доказват реално изпълнение на описаните СМР. Съдът обсъжда подробно заключението на ССЕ и излага аргументи, че осчетоводяването от страна на ищеца на преки и непреки разходи във връзка с процесния договор без наличие на първични счетоводни документи и други доказателства за изпълнение, не доказва реалното извършване на работата.

Въззивният съд намира, че вписванията в заверената от технически ръководител заповедна книга от 28.08.2017г. не доказват изпълнението на процесния изкоп. Излага аргументи, че в книгата е вписана заповед №1/07.09.2017г. на проектант – геолога М.Порва, според която към датата на заповедта е изпълнен „масовият изкоп на обекта“, като след трамбоване на земната основа се разрешава полагането на подложния бетон. Съдът приема, че вписаната заповед има правното значение на акт по чл.159, ал.1 ЗУТ, с който се констатира изпълнението на ниво изкоп и се разрешава осъществяването на последващите СМР, но счита, че доказателственото й значение в частта, с която се удостоверява осъществяване на изкопни работи, е разколебано от останалите доказателства. За да стигне до този извод, съдът констатира, че заповедта удостоверява осъществени в пълен обем изкопни работи, каквито ищецът дори не твърди да са извършени, напротив - заявява и поддържа по делото само частично осъществяване на изкопните работи към 07.09.2017г. до размер от 7 100 куб. м. от общо дължимите 14 250 куб. м. съобразно КСС, а също така според св.С., доведен от ищеца, геологът Порва е вписала заповедта въз основа на снимки и клипове, т. е. без преки и непосредствени впечатления за хода на строителните дейности на място.

Въззивната инстанция излага доводи, че ответникът е провел успешно насрещно доказване, достатъчно за да разруши сигурността, че претендираните от ищеца факти са се осъществили. Приема за установено че идентична на гореописаната заповед, но с друга дата /20.10.2017г./ е вписана от проектант и във втората заповедна книга на обекта, съставена след смяната на изпълнителя, като са представени актове обр.19 и счетоводни документи, удостоверяващи изпълнението на изкопните работи и подложния бетон от новия строител – „Д. Б“ ЕООД.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Първите два материалноправни въпроса, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, като отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна те не са и обуславящи за изхода на спора, тъй като въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД като неоснователен след съвкупна преценка на всички доказателста и достигане до решаващия извод, че не се установява по категоричен начин, че процесните СМР са изпълнени от ищеца в качеството му на изпълнител по договор за строителство с ответника. Решаващият съдебен състав не е преценявал доказателствената сила на заповедната книга с оглед на извършени заверки и регистрации в ДНСК и общината, нито е обсъждал допустимо ли е или не да има две заповедни книги за един строителен обект. Независимо какъв би бил отговорът на тези въпроси, това не би довело до промяна в изводите на съда. Тези въпроси са свързани с оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Третият поставен въпрос също не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е значим за изхода на спора. Решаващият съдебен състав не е обсъждал дали е допустимо лицето, което вписва предписания и заповеди, свързани с изпълнението на строежа в заповедната книга, да впише предписания и заповеди въз основа на писмени и веществени доказателствени средства, установяващи съответния етап на изпълнение, без да има непосредствени впечатления от строежа, а е приел, че удостоверителната сила на вписаната заповед №1/07.09.2017г. относно констатацията, че изкопът на обекта е изпълнен, е разколебана от останалите доказателства по делото. Съдът е изложил подробни мотиви, че от доказателствата, вкл. показанията на доведения от самия ищец свидетел /техническия ръководител С./ се установява, че лицето, вписало процесната заповед, не е установило извършването на описаните СМР след оглед на обекта, а на база документи. Съдът не е приел, че вписването в заповедната книга или самата заповед са недействителни, а е преценявал този документ в неговата удостоверителна част с оглед на всички доказателства. Тази преценка на решаващия съдебен състав не подлежи на контрол в настоящия етап на касационното производство.

Останалите два процесуалноправни въпроса не са коректно поставени, респ. не са обусловили решаващите мотиви на съда и по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В първоинстанционното производство е прието заключение на ССЕ, като въззивната инстанция е възприела и обсъдила изводите на експерта и е изложила подробни мотиви относно доказателственото значение на установените счетоводни записвания в счетоводството на ищцовото дружество за установяване на спорния факт относно изпълнението на процесните СМР от ищеца. Въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника /ищец/ за назначаване на СТЕ, тъй като е констатирал, че фактът относно изпълнението към този момент на процесните СМР е безспорен между страните, а спорното обстоятелство от кого са осъществени изкопните и бетоновите работи не изисква специални познания, поради което установяването му чрез експертно заключение е недопустимо. В този смисъл и поставените от касатора въпроси относно задължението на съда да допусне служебно СТЕ „при направено доказателствено искане от страна по делото пред двете съдебни инстанции, ако счете, че задачите към СТЕ, поставени от страната са извън подлежащите на доказване правнорелевантни факти по делото“, както и относно задължението за служебно назначаване на ССЕ, са неясни и некоректно формулирани с оглед извършените по делото процесуални действия.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да плати на ответника сумата 2 640 лева адв. в.ие.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №53 от 18.02.2020г. по в. т.д.№478/2019г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА „Р. С“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „П. -Агропродукт“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 2 640 лева разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.