Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.

Образувано по частна жалба на И. Д. И. срещу разпореждане на Варненски апелативен съд № 260135 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 473/ 2020 г., с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу постановено от същия съд по същото дело определение № 260133/ 09.11.2020 г. С това определение е потвърдено разпореждане на Варненски окръжен съд № 3347/ 18.06.2020 г. по гр. д.№ 2206/ 2018 г. за връщане на жалбата на И. Д. И. срещу постановено по същото дело решение № 458/ 11.04.2019 г., с което по жалба на И. Д. И. е отменено разпределението по изп. д.№ 20167190400431 и е извършено ново такова. Въззивният съд приел, че частната жалба е недопустима, защото определението му от 09.11.2020 г. не подлежи на последващо обжалване.

Частният жалбоподател поддържа, че неправилно жалбата му била счетена за недопустима. Той не обжалвал решение по същество, постановено в производство по обжалване на разпределение на съдебен изпълнител, а обжалвал определение на въззивен съд, потвърждаващо разпореждане на връщане на частна жалба. Определението преграждало по-нататъшното развитие на делото, а не било акт по същество, затова то подлежало на триинстанционен контрол.

Ответните страни „Първа инвестиционна банка“ АД, „Ю. Б“ АД, „ОББ“ АД, „ОТП факторинг България“ ЕАД, „ДСК лизинг“ АД, О. А, НАП – Варна и С. Н. К. не вземат становище.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на И. Д. И. срещу извършено разпределение по изп. д.№ 20167190400431. С решение от 11.04.2019 г. съдът отменил разпределението и извършил ново, като посочил, че актът му подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд. Подадената от И. Д. И. жалба срещу това решение била оставена без движение за отстраняване на нередовности, включително за внасяне на дължимата държавна такса. Жалбоподателят поискал да бъде освободен от това задължение, но съдът отказал и жалбите срещу този отказ били отхвърлени. След като държавната такса не била внесена в дадения нов срок, с разпореждане на Варненски окръжен съд № 3347/ 18.06.2020 г. по гр. д.№ 2206/ 2018 г. жалбата на И. Д. И. срещу решението от 11.04.2019 г. била върната поради неизпълнение в срок на указания за отстраняване на нередовностите й. По жалба на И. Д. И. срещу това разпореждане било образувано ч. гр. д.№ 473/ 2020 г. на Варненски апелативен съд. С определение № 260133/ 09.11.2020 г. по това дело актът на окръжния съд бил потвърден, като апелативния съд посочил, че актът му не подлежи на обжалване. Въпреки това срещу него била подадена от И. Д. И. частна жалба, която е върната като недопустима с обжалваното в настоящето производство разпореждане.

Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно процесуалния закон не всички определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против преграждащи определения, подлежат на касационен контрол. Дефинитивно от обхвата на този контрол са изключени определенията по чл.274 ал.4 ГПК – тези, които макар да потвърждават преграждащи определения или да дават решение по същество на други производства, са постановени по въззивни дела, решенията по които са изключени от достъпа до касационен контрол. Случаят е такъв, тъй като с определението от 09.11.2020 г. апелативният съд е потвърдил разпореждане на окръжния съд от 18.06.2020 г., което се явява преграждащ акт на първата инстанция в производство по обжалване на разпределение. Съгласно чл.463 ал.2 изр.2 ГПК актовете на апелативния съд в производството по обжалване на извършено от съдебен изпълнител разпределение не подлежат на по-нататъшно обжалване по изрично разпореждане на закона. Това е така, независимо дали се касае за акт по същество или за акт, преграждащ развитието на производството. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че режимът на обжалване на двата акта е различен. Разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК изрично уеднаквява режимът на обжалване на преграждащите определения с този, по който биха могли да бъдат обжалвани решенията по същество по същото дело. Ако решението не подлежи на касационно обжалване, на такова обжалване не подлежи и определението, което слага край на съответното производство.

Предвид изложеното подадената частна жалба срещу определението на апелативния съд, с което е потвърден преграждащия акт на окръжния съд в производство за обжалване на разпределение, е недопустима и законосъобразно е била върната на подателя й с обжалвания в настоящето производство акт. Няма основания този акт да бъде отменен.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Варненски апелативен съд № 260135 от 12.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 473/ 2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: