Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Й. Т. Т., П. С. Т., Ц. И. Т., В. Т. К. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Т. Г., против въззивното решение № 392 от 14 март 2011 г., постановено по гр. д. № 366 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 51 от 19 февруари 2010 г., постановено по гр. д. № 677 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2008 г. за отнемане от Й. Т. Т. суми по сметка, един дружествен дял от капитала на [фирма], 250 дружествени дяла от капитала на [фирма], 17 дружествени дяла от капитала на [фирма], за отнемане от П. Т. на суми в наличност по сметка в банка и 340 дружествени дяла от капитала на [фирма], П. и Й. Т. са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 20908,40 лева, получена при продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, на автомобили и право на строеж, П. Т. е осъдена да заплати в полза на държавата 2500 лева от продадени дялове в [фирма], за отнемане от Ц. Т. и законните наследници на Т. Т. на офис и лек автомобил, Й. Т. е осъден да заплати държавна такса и разноски по делото, от [фирма] е отнето недвижимо имущество в 35 пункта и [фирма] е осъдено да заплати в полза на държавата 76678,65 лева от продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, както и в частта, с която Й. Т., П. Т., В. К., Ц. Т. и [фирма] са осъдени да заплатят на К. разноски по делото.

В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, защото е безспорно установено, че към момента на образуване на производството по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по отношение на Й. Т. не са били налице предпоставките на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД; съдът неправилно приема за меродавен моментът на влизане в сила на закона, а не момента на образуване на производството срещу Т. от страна на комисията; не може да се защити тезата, че придаденото чрез § 1 действие на закона ex tunc по отношение на съответното имущество, не се променя от настъпилата преди образуването на производството пред комисията реабилитация, защото това би променило изцяло правната природа и действието на този основен наказателноправен институт – чл. 85, ал. 1 НК допуска единствено изрично ограничаване действието на института така, както например то е ограничено с чл. 85, ал. 2 НК, като нито § 1, нито § 5 ПЗР ЗОПДИППД представляват по смисъла на ЗНА такива изрични разпоредби; след като става въпрос за прилагане на наказателноправен институт, правоприлагането по аналогия, както са сторили всъщност съдилищата, е недопустимо; правопораждащият факт за производството е заличен към 31 октомври 2007 г. и проведеното от комисията производство е започнало без законово основание; заличаването на факта на осъждането означава фактът на осъждането да се разглежда като невъзникнал, като НК има предвид и гражданскоправните последици, а §5, ал. 2 от закона има предвид друга хипотеза. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона – реабилитацията на осъденото лице и нейното действие и отношение към производството по ЗОПДИППД.

Ответникът К., т. д. В., чрез инспектори-юристи К. Т. и М. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

С решението си въззивният съд приел, че към момента на влизане в сила на закона Й. Т. не е бил реабилитиран (реабилитацията по право е настъпила на 29 юни 2005 г.) и е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 3, ал. 1, т. 9 от закона, поради което по отношение на него са налице предпоставките за започване на производството; настъпилата след влизането в сила и при действието на закона реабилитация има действие само за в бъдеще, като заличава последиците на самото осъждане; при тези съображения доводите по § 5, ал. 2 ПЗР ЗОПДИППД са ирелевантни; не е спорно, че придобитото от Й. Т. и контролираните от него дружества, е на значителна стойност, възлизаща на 3189,40 минимални работни заплати на база отразените в документите за собственост суми и на 6442,61 минимални работни заплати на база пазарна стойност към момента на придобиването; Т. и семейството му от 1987 г. до 1995 г. нямат никакви доходи с доказан източник, дружествата не установяват наличие на средства за придобиване на съответното имущество, а твърденията за доходи не се подкрепят по съответния ред.

К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставения от касаторите правен въпрос, уточнен от състава на съда по следния начин: може ли да се проведе производството по чл. 28 ЗОПДИППД след настъпила по отношение на престъплението по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД реабилитация спрямо лицето, с чиято престъпна дейност е свързано придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. Разрешаването на въпрос е обусловило изцяло изводите на съда по допустимостта на производството. Тъй като на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика по този въпрос, а и касаторите не посочват такава, то касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За касационното обжалване касаторите дължат 17564,92 лева.

Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационното обжалване на решение № 392 от 14 март 2011 г., постановено по гр. д. № 366 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г.

в частта му

, с която е потвърдено решение № 51 от 19 февруари 2010 г., постановено по гр. д. № 677 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2008 г. за отнемане от Й. Т. суми по сметка, един дружествен дял от капитала на [фирма], 250 дружествени дяла от капитала на [фирма], 17 дружествени дяла от капитала на [фирма], за отнемане от П. Т. на суми в наличност по сметка в банка и 340 дружествени дяла от капитала на [фирма], П. и Й. Т. са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 20908,40 лева, получена при продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, на автомобили и право на строеж, П. Т. е осъдена да заплати в полза на държавата 2500 лева от продадени дялове в [фирма], за отнемане от Ц. Т. и законните наследници на Т. Т. на офис и лек автомобил, Й. Т. е осъден да заплати държавна такса и разноски по делото, от [фирма] е отнето недвижимо имущество в 35 пункта и [фирма] е осъдено да заплати в полза на държавата 76678,65 лева от продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, както и в частта, с която Й. Т., П. Т., В. К., Ц. Т. и [фирма] са осъдени да заплатят на К. разноски по делото.

УКАЗВА

на Й. Т. Т., П. С. Т., Ц. И. Т., В. Т. К. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението

да представят

в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС

държавна такса в размер на 17564,92 лева

, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: