№ 76

гр. София, 16.02.2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИО ПЪРВАНОВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 173 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.

Обжалвано е решение № 1378 от 24.10.2011 г. по гр. д. №2315/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка, на основание чл. 247 ГПК, на очевидна фактическа грешка в решение № 768 от 27.05.2011 г. по същото дело, с което пък е отстранена предходна такава в решение № 321/07.03.2011 г. по делото, с предмет установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от

1 014. 18 лв.

и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата

96. 30 лв.

В изложението към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът по жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима.

Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК, изменението е...