O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2408

[населено място], 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 1399/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „Армеец“ срещу Определение № 1275 от 25.04.2025г. по т. д. № 336/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от дружеството касационна жалба срещу Решение № 179 от 14. 10.2024г. по в. гр. д. № 366/2024г. на Апелативен съд-Пловдив.

Частният жалбоподател намира за погрешно приетото от първия състав на ВКС, че са предявени частични претенции, „всяка една различна спрямо останалите“. Според касатора, касае се за един правопораждащ факт – настъпването на ПТП на 01.06.2013г., при което е загинала пешеходката М. М. поради виновното поведение на ответника Р. А., установено с влязла в сила присъда; платено е застрахователно обезщетение на четири лица – всички от кръга на наследниците на пострадалата, като предявеният частичен иск е в размер на 40 000 лв. – главница от обща сума от 805 680 лв., както и мораторна лихва в размер на 650.05лв. от обща сума в размер на 26 166.83 лв. Счита се, че настоящият процес никога не е бил търговски спор, като в инстанциите по същество не са били прилагани правилата за водене на търговски спорове. Поддържа се също така, че получаването на застрахователно обезщетение съобразно закона от четири лица не отменя правото да бъде заведен и разгледан иск по претенция за общо заплатена на тези лица сума по съображения, че: един и същ е правопораждащият факт – смъртта на „едно и също лице“, предизвикала неимуществени вреди за всяко от лицата; идентичност на застрахователното дружество, в чиито задължения е заплащане на обезщетение и идентичност на виновното лице, срещу което дружеството има регресни права.

Ответникът по частната жалба – Р. А. депозира отговор, с който я оспорва. Претендира разноски за настоящото производство.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че от предмета на процесното дело – защита на регресни права на застрахователя срещу делинквента, следва, че същото е с характер на търговско дело, доколкото исковите претенции по чл. 274, ал.1 КЗ/отм./ са свързани с реализирането на права, произтичащи от сключен застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1,т.6 ТЗ. Посочено е, че всяка една от предявените частични претенции е с цена на иска под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лв. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Меродавни за преценката относно цената на исковете са заявените от ищеца части от вземанията, а не техният сбор. Изложено е също така, че не се касае до искове, предявени срещу потребител по смисъла на чл.113 ГПК, при което образуваното дело да се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Налице е хипотеза, при която водачът на МПС не е застраховано лице, което се ползва от наличието на покрит застрахователен риск, а делинквент, спрямо когото застрахователят упражнява регресно право. С оглед на това е прието, че ответникът по претенциите по чл.274, ал.1 КЗ/отм./ не е потребител на застрахователни услуги по §1, т.1 от ДР на КЗ/отм./, нито потребител по §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Обжалва се въззивно решение, постановено по предявени частични главни претенции на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ срещу делинквента за възстановяване на платени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на четири лица, причинени от настъпилата при ПТП смърт на общ родственик, ведно с искове за мораторна лихва. Главните искове по чл.274 ал.1,т.1 КЗ/отм./ са за следните суми: за 8 184 лв. – частичен иск от общо заплатеното на А. М. М. обезщетение за неимуществени вреди от 151 000 лв.; за 7 620лв. – частичен иск от общо заплатеното на Е. А. Б. обезщетение за неимуществени вреди от 141 000 лв.; за 12 100 лв. – частичен иск от общо заплатеното на М. А. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 232 952.73 лв. и за 12 096 лв. частичен иск от общо заплатеното на А. А. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 232 839.40 лв.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв., ако делото е гражданско, и под 20 000 лв. – ако е търговско (с изключение на решенията по искове с по-ниска цена, обусловени от исковете, по които надлежно е упражнено правото на касационно обжалване). Когато е налице съединяване на искове, предпоставките за допустимост на касационното обжалване се преценяват за всеки иск поотделно.

Трайно в практиката на ВКС се застъпва становището, че образуваното по регресните искове на застрахователя срещу причинителя на вредата дело е търговско, независимо от качеството на ответника. В случая искът е основан на съществуващо застрахователно правоотношение, което с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ обуславя търговския характер на делото. Направеният в този смисъл извод от първия състав на ВКС съответства и на мотивите на Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които търговски са делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на спора с търговското качество на страните или с търговска сделка, каквато по силата на законовото определяне е застрахователният договор.

По следващото възражение на частния жалбоподател срещу извода в обжалваното определение, че релевантна за преценката относно цената на исковете са заявените от ищеца части от вземанията, а не техният сбор, намира следното: На практика спорът се свежда до това дали е предявен един главен иск или обективно съединени искове. Видно от диспозитива на въззивното решение съдът се е произнесъл по четири обективно съединени иска, с които се търси защита във връзка със заплатените обезщетения за неимуществени вреди на четири лица от наследствения кръг на пострадалата от ПТП. Преценката за това дали искът е един или повече неправилно частният жалбоподател свежда до идентичносттта на правопораждащия факт, за който се сочи, че е смъртта на „едно и също лице“, и на страните по регресното правоотношение. Основанието на иска се определя от фактите, включени в уредения в закона фактически състав, от който произтича съответното право. В случая е предявено регресно право по чл.274 ал.1,т.1 КЗ/отм./, в чийто фактически състав се включват плащането на застрахователно обезщетение; наличието на основание за регрес и пряка причинна връзка между поведението на лицето, причинило вредите, и заплащане на обезщетението. Според твърденията в исковата молба частният жалбоподател е извършил плащания на четири лица, т. е. всяка от регресните претенции включва в себе си един различен спрямо другите факт, което е достатъчно да обоснове извод за наличие на обективно съединяване на искове, независимо от идентичността на страните по регресното правоотношение и от общността на застрахователното събитие, на които се позовава частният жалбоподател.

С оглед изложеното, оплакванията на ЗАД „Армеец“ срещу обжалваното определение са неоснователни и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба разноски за настоящото производство в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1275 от 25.04.2025г. по т. д. № 336/ 2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І отделение.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. Н. А., ЕГН [ЕГН], сумата от 600 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.