Влог

неизпълнение на договорни отношения

принудително изпълнение

изпълнително производство

възнаграждение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 500/11

гр.С. 20.01.2012г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева

гр. дело № 62/2011 г.

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, приподписана от главен юрисконсулт М. Фенерска срещу въззивно решение № 312/08.04.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 863/2008 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение по чл. 288 ГПК за съпоставка между чл. 240 ДОПК /чл. 200 Д., отм. и чл. 250, ал. 1 ЗЗД и кой и на какво основание дължи възнаграждение на трето лице, назначено от публичния държавен изпълнител за пазач по чл. 234 ДОПК /чл. 195, ал. 2 Д., отм..

Съставът на Върховния касационен съд, дава следното тълкуване:

И в двата случая по своя характер правоотношението е за влог - влогодателят предава движима вещ на пазача /влогоприемателя/, който я получава със задължение да я пази и върне. По уредбата на ЗЗД /чл. 250-257/ отношението е договорно и освен съгласие е нужно още и реалното предаване на вещта; няма изискване за форма като условие за валидност.

Отношенията във връзка с принудителното изпълнение по ДОПК /преди Д./, както и по ГПК, когато описаната вещ се оставя на отговорно пазене у длъжника или у трето лице, се уреждат според правилата в специалните нормативни актове.

Наличието на съгласие у влогодателя и влогоприемателя да се...