Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на КЕВР, против решение № 4780 от 02.09.2020 г., постановено по адм. дело № 8727/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Възразява, че нормата на чл. 35 ЗЕ не е императивна, както е приел съдът. Енергийните дружества следва да предявят исканията си за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото и да ги докаже, а КЕВР има право да прецени доколко те са икономически обосновани. Моли да се отмени решението и се отхвърли подадената жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - ЕВН Б. Едяване" ЕАД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Радев. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че разходи не са направени реално за изпълнение на посочените цели, но те не са направени, именно защото нямаме одобрени приходи от КЕВР. Моли да се потвърди решението. Претендира заплащането на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. От заключението на вещото лице се установява, че изпълнението на индивидуалните годишни цели за енергийни спестявания е свързано със значителни разходи за дружеството. Компенсирането на тези разходи е възможно да се осъществи по два начина – чрез признаването и включването им в икономически обоснованите разходи, които участват във формирането на компонентата за дейността „крайно снабдяване“, или чрез цената за задължения към обществото. Като е направил анализ на видовете разходи, посочени в чл. 11, ал. 2 НРЦЕЕ, и отчитайки наличието на изрична регламентация в чл. 35 ЗЕ относно разходите за постигане на индивидуалните цели за енергийни спестявания, законосъобразно съдът е приел, че спорните видове разходи не следва да бъдат възстановявани по общия ред като икономически обосновани разходи, съответно чрез компонентата за дейността „крайно снабдяване“, а следва да се компенсират посредством цената за задължения към обществото.
Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Производството пред АССГ е образувано по жалба на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД срещу Решение № Ц–19/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел ІІ, т. 6.2.1, с която са утвърдени цени, по които, считано от 01.07.2019 г., „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение. Основното оплакване на жалбоподателя е, че в ценовото решение не са включени необходимите на дружеството средства (разходи) за инвестиране в мерки за постигане на индивидуалните цели за енергийни спестявания. Предвид разпоредбата на чл. 35 от ЗЕ, дружеството поддържа, че тези разходи подлежат на компенсиране.
Съдът е отменил Решение № Ц–19/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ІІ, т. 6.2.1. и е изпратил преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Приел в мотивите си, че съгласно чл. 36 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Според съда разходите за осъществяване на мерки, насочени към изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, следва да бъдат компенсирани посредством цената за задължения към обществото. Посочил е, че това може да стане чрез провеждането на отделно производство за определяне на цена/компонента или по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ или в рамките на настоящото производство по утвърждаване на цени е въпрос на организация и оперативна самостоятелност на административния орган. Направил е извод, че посочените разходи подлежат на компенсиране съгласно императивната разпоредба на чл. 35 ЗЕ и Комисията е длъжна да направи необходимото законовата норма да бъде изпълнена.
Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Видно от доказателствата по делото, на 29.03.2019 г. „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД е подало в КЕВР заявление с вх. № Е-13–49-6/29.03.2019 г. с предложение за утвърждаване на цени за услугата „обществено снабдяване с електрическа енергия“ за регулаторен период от 01.07.2019 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението за утвърждаване на цени за снабдяване с електрическа енергия дружеството е приложило обосновка, справки за отчетени и прогнозни количества електрическа енергия и искане по чл. 35, ал. 3 от ЗЕ за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото, свързани с постигане на националната кумулативна цел за енергийна ефективност.
Във връзка с постъпилите в КЕВР заявления за утвърждаване на цени на електрическата енергия, включително и това на жалбоподателя, със заповед № З-Е-93/17.05.2019 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която въз основа на данните за базисната година и прогнозната информация за новия ценови период, съдържаща се в подадените заявления, да изготви доклад и проект на решение. Докладът е изготвен и представен от работната група на 21.05.2019 г. Видно от него, предложените от „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД цени за битови и небитови клиенти, предвиждат увеличение спрямо цените Видно от изложените в решението мотиви (раздел VІІІ) Комисията е възприела единен подход при определяне на необходимите годишни приходи на електроснабдителните дружества. Видно от него, в цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания. Посочено е, че към в нормативната уредба момента липсва ясно регламентиран механизъм за първоначално набиране и подсигуряване на средства за обезпечаване на тези разходи, като финансирането би могло да се осъществи чрез много различни инструменти или комбинация от тях ( в т. ч. безвъзмездна финансова помощ, нисколихвени и държавногарантирани заеми, други финансови стимули за привличане на инвестиции от частния сектор, европейски фондове и програми).
Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЕВИ енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. В разпоредбата на чл. 35, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ е уреден редът, по който следва да се заявят тези разходи, за да бъдат компенсирани, а именно-лицата по ал. 1 подават периодично заявление пред комисията за компенсиране на съответните разходи, като към заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер. Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период.
С оглед на това, основателно е направеното в касационната жалба възражение, че съдът неправилно е отменил решението на КЕВР в обжалваната част поради невключване в цената на разходите за енергийна ефективност. „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД следва да предяви исканията си по така описания ред. Логиката на закона е да се компенсират вече направени разходи за енергийна ефективност, за които пред КЕВР се представят доказателства за вида и стойността им и след преценка, комисията да определи размера, в който те ще бъдат компенсирани.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, съгласно която необходимите годишни приходи за съответната дейност по лицензията, с изключение на дейностите "обществена доставка на електрическа енергия" и "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител", включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала, изчислени по формула, в която като индекс Цзо е включена цената за "задължения към обществото". От това следва, че при определяне на цената на електрическата енергия се вземат предвид вече признати от Комисията икономически обосновани разходи, включително и за задължения към обществото, които включват разходите за енергийна ефективност.
Не е спорно по делото, че такива разходи дружеството не е направило. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЕВИ не урежда тяхното авансово финансиране. Като е възприел обратното административният съд е постановил неправилно решение в обжалваната част. Решението следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се отхвърли жалбата.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на касатора съдебни разноски в размер на 470 лв. за двете инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4780 от 02.09.2020 г., постановено по адм. дело № 8727/2019 г. по описа на Административен съд –София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД срещу Решение № Ц–19/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел ІІ, т. 6.2.1.
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски за двете инстанции в размер на 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/. Решението е окончателно.