Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Р“ ЕООД, гр. К., ЕИК[ЕИК], против решение № 5576/16.10.2020 г. по адм. д. № 5915/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22222516005090-091- 001/09.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 609/04.05.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. С. при ЦУ на НАП, с който на „А. Р“ ЕООД е отказано право на възстановяване на данък върху добавената стойност за д. п. 06.2015 г. в размер на 2 501 435,38 лв., определен данък за възстановяване в размер на 1,96 лв. и е преобразуван счетоводния финансов резултат по ЗКПО за 2014 г., вследствие на което е намалена данъчната загуба за периода със сумата от 8 572 995,10 лв.

От изложеното в жалбата може да се обоснове твърдение на касатора за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът чита, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото, както и приложимия материален закон относно уредбата на кредитните известия. Подробни съображения излага в жалбата и писмени бележки по същество на спора. Моли за отмяна на обжалваното решение и РА. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, по представен списък.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“-София, в съдебно заседание, чрез юрк.. Г, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за...