Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., чрез процесуален представител, срещу решение № 266/05.08.2020 г., постановено по адм. дело № 235/2020 г. по описа на Административен съд – Враца /АС - Враца/, с което е отменено писмо – отказ рег. № 94000-5125/1/ от 13.05.2020 г. на кмета на община В. за извършване на адресна регистрация по заявление за постоянен адрес вх. № 9400-0-5125/13.05.2020 г. и вх.№ 9400-0-5126/13.05.2020 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявленията, съгласно указанията на съда.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу постановения отказ.

Ответниците – Ц.Р и Й.Р, представлявани от процесуален представител, оспорват касационната жалба. Молят постановеното съдебно решение като правилно, да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е правилно и следва да остане в сила.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът, след като е установил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните, от правна страна е приел незаконосъобразност на постановения административен акт. Този извод е аргументирал с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), във вр. с чл. 139 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГР /Наредбата/., като е приел, че за заявителите са били налице нормативноустановените предпоставки за промяна на адресната регистрация. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Съгласно ал. 2, т. 1 от цитираната разпоредба, за извършване на адресна регистрация, лицата представят един от следните документи: т. 1 документ за собственост. Както правилно е приел административният съд, в конкретния случай заявителите за вписване на постоянен адрес са представили изискуемия се от закона документ за собственост върху имота, който е избран за постоянен адрес – нотариален акт, от който е видно, че в имота е налице масивно жилище на два етажа с площ от 40 кв. м., лятна кухня с площ от 17 кв. м., пристройка едноетажна с площ 11 кв. м. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. От своя страна чл. 139, ал. 3 от Наредбата посочва, че адресна регистрация се извършва само на адреси, включени в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси. Последното въвежда формално изискване при заявяване на постоянен адрес, да бъде извършена проверка дали адресът, посочен в заявлението, се съдържа в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси Съгласно чл. 140, ал. 4 от Наредбата, когато адресът от заявлението за постоянен адрес е включен в националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, на лицето се издава удостоверение за постоянен адрес.

С оглед на изложеното и при споделяне на останалите мотиви, на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК, настоящата инстанция приема, че административният съд правилно е приел, че за заявителите са били налице нормативноустановените изисквания за издаване на удостоверение за постоянен адрес. П.ият от административния орган отказ правилно е отменен като незаконосъобразен.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266/05.08.2020 г., постановено по адм. дело № 235/2020 г. по описа на Административен съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване.