Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., 4000, ул. „Христо Г.Д“ № 37 чрез процесуалния си представител юрк. Щ.Р, срещу Решение № 5067 от 01.10.2020 г., постановено по адм. дело № 9834/2019 г. от Административен съд София-град с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено ново по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – "Белвеста" ЕООД, [ЕИК], гр. С. З, чрез пълномощника си адв. И.П в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж- 458 от 09.08.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени следните задължителни указания на същото дружество: 1. В едноседмичен срок след получаване на решението, „Електроразпределение Юг“ ЕАД да продължи процедурата по присъединяване съгласно издаденото Становище № 4344216 от 03.07.2018 г. с посочени условия за присъединяване на обект: ФЕЦ до 30 kW с адрес: гр. К., м. Кайнаклъка, ул. „Индустриална зона“ № 1 в имот с идентификатор 35167.302.10, заявен от [фирма], за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел II: „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ). Искане за проучване за присъединяване и за условията за присъединяване и 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1, „Електроразпределение Юг“ ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

Съдът е установил, че за да постанови своя АА, КЕВР е направила извод, че Електроразпределение Юг“ ЕАД в писмо с изх. № 1663/19.02.2019 г. неправомерно е прекратило процедурата, предвидена в Наредба № 6, Раздел II: „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ“ след издаденото становище № 4344216 от 03.07.2018 г. с посочени условия за присъединяване на обект: ФЕЦ до 30 kW с адрес: гр. К., м. Кайнаклъка, ул. „Индустриална зона“ № 1 в имот с идентификатор 35167.302.10, заявен от [фирма], за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение № Ж- 458 от 09.08.2019 г. на КЕВР, като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба с вх. № Е-11ИН-00-167/15.04.2019 г., подадена от "Белвеста" ЕООД, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, депозирана в КЕВР, с която се възразява срещу прекратяване на процедурата за присъединяване на Фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) в ПИ 35167.302.10 по КК и КР на гр. К., ЕКАТЕ 35167, предвидена за изграждане при условията по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. След издадено положително становище за условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа № 4344126/2018 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ Казанлък е получил Разрешение за строеж № 5/14.01.2019 г. от община К. и проектът отново е съгласуван от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с писмо с изх. № 80701008/28.12.2018 г. На „Електроразпределение Юг“ ЕАД е представено писмо от Областна дирекция „Земеделие“ гр. С. З с изх. № АО-152-1/09.04.2019 г., от което е става ясно, че статутът на ПИ 35167.302.10 по КК и КР на гр. К. е „имот с трайно предназначение на територията като урбанизирана“. Съдът е установил още, че на основание чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3, на 23.04.2019 г. жалбата е препратена от КЕВР до „Електроразпределение Юг“ ЕАД с искане за предоставяне на становище в седемдневен срок, като отговорът от дружеството е постъпил в КЕВР на 07.05.2019 г. с приложени към него: Заявление с вх. № 7764488/07.06.2018 г.; Нотариален акт № 52, том II, per. № 2352, дело № 252 от 2013 г.; Скица за поземлен имот № 15-173932-22.03.2018 г.; Становище № 4344126/2018 г., получено от клиента на 03.07.2018 г.; Заявление с вх. № 8119282/31.01.2019 г.; Писмо с изх. № 1555/15.02.2019 г. за искане на допълнителна информация; Удостоверение № 64/15.02.2019 г.; Писмо с изх. № 1663/19.02.2019 г.; Заявление за услуга с вх. дата от 08.03.2019 г.; Заявление за проучване с вх. дата от 08.03.2019 г.; Заявление за услуга с вх. дата от 3.04.2019 г.; Скица за поземлен имот № 15-69285-17.02.2017 г.; Писмо с изх. № АО-152-1/09.04.2019 г. от Областна дирекция „Земеделие“ гр. С. З. В становището „Електроразпределение Юг“ ЕАД заявява, че след като е прекратена процедурата за изграждане на ФЕЦ при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, от клиента е стартирана нова процедура при условията на чл. 25 от ЗЕВИ. В отговор на изпратеното становище от [фирма] с изх. № 1469/07.05.2019 г. на 08.05.2019 г. в КЕВР е постъпило второ възражение с приложена Скица на поземлен имот № 15- 330543-12.04.2019 г., като от него съдът е установил, че за ФЕЦ по този проект има издадено становище с противоположно мнение № 4344216 от 2018 г. В посоченото становище, на [фирма] е вменено да извърши разходи за допълнителна кабелна линия в размер на 15 160 лв., платени на 23.07.2018 г. От „Електроразпределение Юг“ ЕАД е съгласуван представения проект с писмо с изх. № 80701008/28.12.2018 г. От [фирма] са направени разходи „за доставка на ФЕЦ 50 000 лв., с което общата сума на разходите е 65 160 лв. В писмо с изх. № 1468/25.06.2019 г., получено в КЕВР на 27.06.2019 г., [фирма] заявява, че поддържа жалбата си срещу отказа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да сключи договор по присъединяване на покривна ФЕЦ в имот с № 35167.302.10 по КККР на гр. К., ЕКАТЕ 35167.

След направен преглед и анализ на представените документи КЕВР прави заключение, че от [фирма] е подадено заявление за проучване условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа с вх. № 7764488/07.06.2018 г. Обектът е ФЕЦ до 30 kW с адрес: гр. К., м. Кайнаклъка, ул. „Индустриална зона“ № 1, в имот с идентификатор 35167.302.10, заявен за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. От „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издадено положително становище с условията за присъединяване № 4344216 от 03.07.2018 г. От [фирма] е заплатена на 23.07.2018 г. цена за присъединяване - 15 160 лв. След постъпило искане за съгласуване на проект с вх. № 80701008/18.12.2018 г. за присъединяване на обекта, на 28.12.2018 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е съгласувало представените проекти с указания: „Частите на проекта да се изпълнят съгласно Становище № 4344216 от 03.07.2018 г.“ За изграждането на ФЕЦ е издадено Разрешение за строеж № 5/14.01.2019 г. от главния архитект на община К. на основание чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ.

На следващо място е установено, че с писмо № 1555/15.02.2019 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД изисква от [фирма] да представи доказателства, че имотът се намира в строителни граници на гр. К., съгласно §5, т. 6 от ДР от ЗУТ. Искането е направено поради факта, че в представената Скица за поземлен имот (ПИ) № 15-173932-22.03.2018 г. е посочено, че трайното предназначение на територията е земеделска, а имотът се намира в землището на гр. К.. С писмо № 1663/19.02.2019 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД уведомява [фирма], че прекратява процедурата за присъединяване на обект: „Покривна ФЕЦ“ с местонахождение: гр. К., имот ПИ 35167.302.10 по КККР на гр. К., тъй като недвижимият имот, в който се предвижда изграждането на обекта не се намира в урбанизирана територия. След прекратяване на процедурата „Белвеста" ЕООД представя допълнително: удостоверение № 64/15.02.2019 г. от главния архитект на община К., от което е видно, че по действащия общ устройствен план (ОУП) на община К., одобрен с решение на Общински съвет на Казанлък № 579 от 26.10.2017 г. ПИ 35167.302.10 „попада в зона Смф-смесена многофункционална зона...“; писмо с изх. № АО-152-1/09.04.2019 г. от областна дирекция „Земеделие“ гр. С. З, от което е видно, че ПИ 35167.302.10 е идентичен с парцел 2, квартал 4 от парцеларния план на стопанския двор гр. К., разположен извън границите на урбанизираната територия и представлява прилежаща площ към сграда, бивша собственост на заличена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заключението в писмото е, че ПИ 35167.302.10 трябва да се счита за територия с променено предназначение като имот с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“.

По делото е представена и скица на поземлен имот № 15-330543-12.04.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. З, от която е видно, че трайното предназначение на територията е Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за хранително - вкусова промишленост, като независимо от представените документи, от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е прието, че имотът не е урегулиран, не е извършена процедура по урегулиране на имота и той не се намира в урбанизирана територия, в резултат на което е прекратена процедурата за присъединяване на ФЕЦ при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и е изискано [фирма] да представи ново заявление за изграждане на ФЕЦ при условията на чл. 25 от ЗЕВИ.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че спорът между страните е относно статута на територията, в която се намира недвижимият имот, в границите на който [фирма] д заявява инвестиционно намерение за изграждане на ФЕЦ по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.

По делото пред първоинстанционният съд е изслушана съдебно–техническа експертиза, като от нея се установява, че част от местността Кайнаклъка, в която попада процесният имот с идентификатор 35167.302.10 е определена като „Смесена многофункционална устройствена зона“, съгласно действащия Общ устройствен план на гр. К. и представлява развита Индустриална зона. Останалата част от местността е определена като земеделска, като не е установена концепция за пространственото и развитие. Процесният имот е с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“ и начин на трайно ползване „За хранително-вкусовата промишленост“. Има влязъл в сила ПУП-План за застрояване, одобрен със заповед № 1602/05.07.2013 г. на кмета на гр. К., с която се одобрява приетото изменение план за застрояване за поземлен имот 303002 с начин на трайно ползване „Хранителна промишленост“ по плана на гр. К.. Прието е, че в съществуващата нормативната база няма легално определение за „строителни граници“ и съгласно §5, т. 6 от ЗУТ се разглеждат тези, определени в Общия устройствен план на гр. К. обозначени като съществуващи и като нови зони за строителство. Съгласно определените в Общия устройствен план „строителни граници“, ПИ 35167.302.10 попада в тях. ОУП е одобрен с Решение № 579/26.10.2017г. взето на заседание на Общински съвет – Казанлък.

С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение № Ж-458/09.08.2019 г. е издадено от компетентния държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му. По отношение на спорния между страните въпрос, съдът е приел, че неправилно електроразпределителното дружество поставя знак за равенство между понятията „урбанизирана територия“ и „строителни граници“.

На следващо място, след като е анализирал относимите разпоредби от ЗУТ и ЗЕВИ, съдът е направил извод, че понятието „урбанизирана територия” е вид територия, според основното предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Тази и останалите територии са изброени в чл. 7, ал. 1 ЗУТ. В същата норма е конкретизирано, че урбанизирани територии са населените места и селищните образувания. Поземлените имоти, чието предназначение е променено, съгласно чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 12, ал. 2 ЗУТ и за които с влязъл в сила ПУП е определено конкретно предназначение, съответстващо на чл. 8,

т. 1 от ЗУТ следва да се считат урбанизирани, включително и тези, които се намират извън строителните граници.

В подкрепа на изложения извод и от представената по делото скица на поземлен имот № 15-330543-12.04.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. З, трайното предназначение на територията е Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за хранително - вкусова промишленост, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, първостепенния съд е приел, че процесният имот е с трайно предназначение на територията „урбанизирана", като за него има издаден и влязъл в сила ПУП - План за застрояване от 2013 г., одобрен със заповед № 1602 от 05.07.2013 г. на кмета на община К. и в случая са изпълнени изкискванията на разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, че отказът на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да стартира процедура за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията на касатора са неоснователни.

Видно е, че между страните, не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството, урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот, върху който е изградена ФЕЦ и по този начин изпълнено ли е изискването на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ.

За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на трите кумулативни условия, предвидени в него, а именно: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 30 kW включително; да бъде изграден върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради или върху недвижими имоти към тях; тези недвижими имоти да са разположени в урбанизирани територии.

Последната от тези предпоставки е, сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ да се намира в урбанизирана територия. В чл. 7, ал. 1 ЗУТ е посочено, че урбанизирани територии са населените места и селищните образувания, а в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ се намира дефиницията на понятието „територия на населеното място“, което е селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Понятието „урбанизирана територия” е вид територия, според основното предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Тази и останалите територии са изброени в чл. 7, ал. 1 ЗУТ. В същата норма е конкретизирано, че урбанизирани територии са населените места и селищните образувания. В § 5, т. 6 ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието „територия на населеното място”, като селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. На свой ред понятието „землище” е легално дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗАТДРБ, като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на двете правни понятия установява, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, тъй като включва само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съвместното разглеждане на разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания. В тях не се включват земеделските имоти, които са част от землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти.

Видно от доказателствата по делото, в частност скица на поземлен имот № 15-330543-12.04.2019 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. З (л. 36), трайното предназначение на територията на обекта е „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: за хранително - вкусова промишленост. Същото се потвърждава и от заключението на назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че от наличните и допълнително представени документи вещото лице е установило, че процесният имот е с трайно предназначение на територията „урбанизирана", като за него има издаден и влязъл в сила ПУП - План за застрояване от 2013 г., одобрен със Заповед № 1602 от 05.07.2013 г. на кмета на община К. (л. 177).

В оглед на установеното и доказаното по делото пред първостепенния съд в настоящия случай са изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, поради което отказът на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да стартира процедура за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия правилно е приет за незаконосъобразен, поради което съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на касатора срещу Решение № Ж- 458 от 09.08.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон.

С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството „Електроразпределение Юг“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5067 от 01.10.2020 г., постановено по адм. дело № 9834/2019 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., 4000, ул. „Христо Г.Д“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА Комисия за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 200 (двеста) лв., представляваща, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.