"Електроразпределение Юг" ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив е подало касационна жалба срещу решение №2328/29.04.2020 г. по адм. дело №197/2020 г. по описа на Административния съд - град София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение №Ж-686/11.12.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане или с постановяването на друго, с което да се отмени акта на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
"Енерго БР" ЕООД със седалище и адрес на управление град Раковски е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Административният установил, че "Енерго БР" ЕООД подало до "Електроразпределение Юг" ЕАД искане № 8351919/25.07.2019 г. за проучване на условията и начина за присъединяване на обект: „ФЕЦ Енерго БР 1“. В заявлението било посочено, че обектът ще бъде разположен върху покривната/фасадната конструкция на сграда и върху земя в УПИ V-2678, кв. 532 по плана на град Раковски, отреден за жилищно застрояване.
С писмо от 6.08.2019 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД уведомило Енерго БР“ ЕООД, че прекратява процедурата по присъединяване по съображения, че в имота не съществува сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа. „Енерго БР“ ЕООД подало жалба № Е–12-00-330/23.08.2019 г. пред Комисията за енергийно и водно регулиране срещу прекратяването на процедурата, с приложени към жалбата разрешение за строеж № 114/17.12.2018г., удостоверение №42/02.07.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж - V категория - „Гараж – допълващо застрояване и ограда“, както и становище от главния архитект че обектът е строеж от пета категория и отговаря на дефиницията на §5, т.39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА); скица, договор за присъединяване № 4360556/24.01.2019г.; фактура от 26.07.2019г. и протокол за монтаж на СТИ от 18.07.2019г.
С решение №Ж-686/11.12.2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране приела, че жалбата е основателна, тъй като обектът на „Енерго БР“ ЕООД ще бъде изграден върху масивна сграда, отговаряща на изискванията на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и с необходимите строителни книжа. С решението Комисията за енергийно и водно регулиране задължила „Електроразпределение Юг“ ЕАД да издаде на „Енерго БР“ ЕООД становище, в което да посочи условията за присъединяване съгласно Наредба №6, глава пета, раздел ІІ, за ФЕЦ „Енерго БР 2“, заявена за изграждане при условията на чл.24,т.1 ЗЕВИ в УПИ V – 2678, кв. 532, по плана на град Раковски.
Съдът приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно, тъй като е прието от компетентен орган, с единодушие от пет гласа "за", от които два - на членове на комисиията със стаж в енергетиката, в писмена форма, при спазване административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Административният съд счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че решението не съдържа същински мотиви, тъй като изложените съображения са бланкетни. Според съда, органът е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи.
Съдът посочил, че разпоредбата чл.24, т.1 ЗЕВИ регламентира присъединяването към разпределителната мрежа на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW, включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. По преписката било установено, че недвижимият имот попада в урбанизирана територия, като обектът, със заявена мощност до 30 kW, ще бъде разположен върху сграда, която е присъединена към електроразпределителната мрежа.
По спорния между страните въпрос административният съд отбелязал, че Законът за енергията от възобновяеми източници, както и Законът за устройство на територията, не съдържат определения на понятието „сграда“. Поради това то следвало да се тълкува в общоупотребимия му смисъл. За целите на тълкуването можело да се използва дефиницията за сграда по §1, т.27 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ). Според тази разпоредба, за сграда се счита конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. Тъй като критерият относно използването на енергия за регулиране на вътрешната температура бил установен с оглед спецификата на предмета на регулиране на ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ), затова като основна характеристика на сградата следвало да се приеме наличието на стени и покрив, на които обектът на „Енерго БР„ ЕООД отговарял. Разграничението между „сграда“ и „постройка“, което се съдържало в разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), било проведено единствено с оглед вида на застрояването и предназначението на имотите, докато в случая следвало да се вземат предвид целите, формулирани в чл.2, ал.1, т.1 и т.8 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ)-насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници и създаване на условия за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия чрез производство и потребление на електрическа енергия от възобновяеми източници. Конструкцията, върху или около която щял да се разположи енергийният обект, била изградена въз основа на издадено разрешение на строеж на гараж, за който впоследствие е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Гаражът бил с масивна стоманобетонна конструкция. Видно от представените документи, строежът бил осъществен в съответствие с нормативните изисквания и отговарял на критериите по §1, т.27 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ), поради което и нямало законово основание да бъде отречено качеството му на сграда по смисъла на чл.24,т.1 ЗЕВИ. Освен това преценката за това дали определена конструкция представлява сграда не била предоставена на операторите на разпределителни мрежи. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата "Електроразпределение Юг" ЕАД.
В подадената срещу решението касационна жалба "Електроразпределение Юг" ЕАД прави оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не изяснил обстоятелствата по делото. Твърди се, че „Енерго БР“ ЕООД имало инвестиционно намерение да изгради четири фотоволтаични електрически централи. Дружеството изкуствено създавало условия, за да организира производство, което да отговаря на изискванията на чл.24, т.1 ЗЕВИ. В имотите, между които и процесният поземлен имот №501.2678, били изградени четири ламаринени конструкции. Впоследствие дружеството подало четири заявления за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. След прекратяване на процедурата от страна на "Електроразпределение Юг" ЕАД с аргумент, че строежите в имотите не представляват сгради. „Енерго БР“ ЕООД подало жалби до Комисията за енергийно и водно регулиране, по които органът издал четири еднотипни решения, едно от които е обжалваното по делото решение №Ж-686/11.12.2019 г. Административният съд не констатирал, че Комисията за енергийно и водно регулиране изложила съвсем кратки мотиви, от които не ставало ясно защо се уважава жалбата. Съдът отказал да допусне техническа експертиза по съображения, че изясняването на вида и предназначението на строежа -V-2678 в кв 532 по плана на град Раковски не е относимо. В противоречие с материалния закон съдът приел, че операторът на електроразпределителната мрежа няма право на преценка за това дали са налице предпоставките на чл.24,т.1 ЗЕВИ за присъединяване на даден обект за производство на електрическа енергия към мрежата. Целта на подпомагането е небитови потребители да имат право да продават произведена от тях електрическа енергия от възобновяеми източници, но само при условие, че това не е е основната им търговска или професионална дейност – чл.2, т.14 от Директива (ЕС) 2008/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия на възобновяеми източници. В жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД се оспорва се и преценката на административния съд, че изградената в имота постройка представлява сграда.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно.
Административният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е назначил поисканата от жалбоподателя техническа експертиза, тъй като по делото има събрани писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателя и изясняват спорния въпрос.
Административният съд не е допуснал и нарушение на материалния закон, макар касационната инстанция не споделя преценката на съда, че операторът на разпределителната мрежа не може да преценява наличието на изискванията по чл.24, т.1 ЗЕВИ. Операторът, пред който се развива процедурата по присъединяване, е компетентен да извърши такава преценка, но тълкуването на нормата на чл.24, т.1 ЗЕВИ, което прави, не съответства на нейния действителен смисъл. В имота, в който "Енерго БР" ЕООД възнамерява да изгради енергиен обект, законно е построена сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа. Строежът в УПИ V-2678, кв 532 по плана на град Раковски отговаря на дефиницията за сграда, предвидена в §1, т.27 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ), която се отнася до подобни случаи. Използването на двете отделни понятия "сгради" и понятието "постройки" в разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), разграничава вида на извършения строеж, каквото обаче не се изисква при прилагането на нормата на чл.24,т. т.1 ЗЕВИ. При това положение, както законосъобразно е приел съдът, електроразпределителното дружество не е имало основание за прекратяване на процедурата по проучване на условията за присъединяване на обекта.
При отсъствието на поддържаните касационни основания решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, а в полза на "Енерго БР " ЕООД–разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2328/29.04.2020 г. по адм. дело №197/2020 г. по описа на Административния съд - град София.
ОСЪЖДА "Електроразпределение Юг “ЕАД със седалище и адрес Пловдив,[ЕИК], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА "Електроразпределение Юг “ЕАД със седалище и адрес Пловдив, [ЕИК], да заплати на "Енерго БР " ЕООД със седалище и адрес на управление град Раковски, [ЕИК], разноски в размер на 1200 лева. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдията Ж. П:
Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав. Намирам, че решение №2328/29.04.2020 г. по адм. дело №197/2020 г. по описа на Административния съд - град София е неправилно, тъй като в него не се констатират допуснатите от Комисията за енергийно и водно регулиране при постановяването на решение №Ж-686/11.12.2019 г. съществени законарушения.
Комисията за енергийно и водно регулиране не е изложила ясни и пълни мотиви по възраженията на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Липсата на мотиви по този спорен между страните въпрос представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на решението на административния орган. Комисията, също като електроразпределителното дружество, няма специални знания, но се е произнесла, че гаражът, изграден в поземлен имот УПИ V – 2678, кв. 532 по плана на град Раковски, е сграда без да ползва заключение на техническа експертиза.
При преценката на спорните въпроси Комисията за енергийно и водно регулиране е допуснала противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Условията, при които се изграждат енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници - с малка мощност, в урбанизирани територии, предполагат, че част от произведената енергия ще се полза за нужди на обекти, собственост на инвеститора, или за захранването с енергия на сгради, находящи се в имотите, в които са разположени съответните инсталации или в близост до тях, което е смисълът на използваното в закона понятие сгради. Съгласно чл. 12, ал.1 от Закон за устройства на територията застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Законът за устройство на територията борави с понятията "сграда" и "постройка", което предполага разграничаването им. Гаражът не е сграда, а постройка, тъй като е елемент от допълващото застрояване и има обслужващо предназначение, което само по себе си предполага незначителен разход на енергия за ползването му, така че голямата част от произведената от инвеститора енергия е предназначена и следва да се изкупи за продажба на пазара. По разбирането на комисията постройките в поземлените имоти са необходими, за да се ползват като фундамент, върху който се разполага инсталацията за производство на енергия. Това разбиране категорично ще различава от разбирането, основано на приложимото право на Европейския съюз. Съгласно т.66 от преамбюла Директива (ЕС) 2008/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия на възобновяеми източници "... С увеличаването на значението на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимост от дефиниране на „потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на “съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“. Появява се необходимостта също така и от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират, и продават електрическа енергия без да са изправени пред непропорционални административни тежести. Според определението по чл.2, т.14 от Директива (ЕС) 2008/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия на възобновяеми източници, „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ означава краен потребител, извършващ дейност в свои помещения, разположени в определени граници или, когато това е разрешено от държава членка, в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска или професионална дейност". " ....На потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници не следва да се налагат дискриминационни или непропорционални тежести или разходи и те не следва да се облагат с неоправдани такси. Следва да се отчита приносът им за изпълнението на целта в областта на климата и енергетиката, както и свързаните с тях разходи и ползи за цялостната енергийна система. Поради това държавите членки като цяло следва да не налагат такси за електрическа енергия, произведена и използвана в рамките на един и същ обект от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници..".
С оглед смисъла, вложен в тези разпоредби, следва да се приеме, че енергийните обекти по чл.24 ЗЕВИ могат да се изграждат от потребители на електроенергия, които освен за собствени нужди, произвеждат енергия и за пазара. Именно заради особеното качество на производителите, които едновременно с това са и потребители, не се изисква те да упражняват дейността при наличието на лиценз, а произведената от тях енергия се изкупува изцяло при привилигировани условия.
В случая има данни, че инвеститорът "Енерго БР" ЕООД има за цел заобикаляне на законовите изисквания, което регулаторния орган е пропуснал да установи. Поради това административният съд е следвало да отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране като незаконосъобразно.
Съдия: