Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Р. Бухасун за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила Решение № 23 от 30.05.2016 г. по адм. дело № С-54/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение.
Към искането е приложено Решение от 06.10.2020 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Бухасун срещу България“. Твърди се, че с това решение на ЕСПЧ е установено нарушение на чл. 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) в съдебното производство по адм. дело № С-54/2015 г. по описа на ВАС.
Ответникът – председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно.
С Решение № 23 от 30.05.2016 г. по адм. дело № С-54/2015 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалбата на Р. Бухасун срещу Заповед № З-3298/22.10.2015 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) му е приложена принудителна административна мярка „експулсиране“, отнето е правото му на пребиваване и е наложена забрана за влизане в Р. Б за срок от 5 (пет) години.
Представеното по делото решение на ЕСПЧ е по жалба на искателя и в него е установено нарушение на чл. 8 и 13 от Конвенцията, допуснато именно при постановяване на Решение № 23 от 30.05.2016 г. по адм. дело № С-54/2015 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение.
При така установените факти и обстоятелства настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 6 АПК за основателно, тъй като с решението на ЕСПЧ по жалбата на Р. Бухасун е установено нарушение на Конвенцията при постановяване на Решение № 23 от 30.05.2016 г. по адм. дело № С-54/2015 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на съответния административен съд (чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ, изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Съгласно чл. 133, ал. 1 АПК в случая това е Административен съд София-град.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 30.05.2016 г. по адм. дело № С-54/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.