Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на консулското длъжностно лице в посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Е.В, против решение № 7438 от 21.12.2020г. на Административен съд - София град, постановено по административно дело №8790/2020 година. С касационната жалба и с писмени бележки се оспорват изводите на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е трябвало да взима отношение по същество на отказа за издаване на виза, тъй като няма правомощия за това, а е следвало да извърши единствено контрол за законосъобразност, съгласно чл.10а, ал.1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Сочи, че отказът е изготвен в законоустановената форма съгласно Приложение № 8 към чл. 34, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, във връзка с чл.59 от АПК. Изразява становище, че чл.4, ал.2, чл.22 и чл.26 от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства са част от нормативно установения образец, в който нито едно длъжностно лице не внася корекции. Излага, че видно от мотивите на обжалвания административен акт, апликантът не попада в приложното поле на чл.3, пар.1 от Директива 2004/38/ЕО. Счита, че при издаване на атакувания отказ са спазени изискванията на законовата процедура. Претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него ВАС да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на М. Азис срещу издадения отказ за виза тип "С". Заявява искане за присъждане разноските по делото.

Ответникът – М. Азис, гражданка на Пакистан, чрез упълномощен...