Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане с правни основания чл. 239, т. 1 АПК от П.И от [населено място], община Т. чрез адв. С.П за отмяна на влязлото в сила решение № 1773 от 04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9864/2019 г по описа на ВАС, първо отделение.
Иска се отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК – поради наличието на нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на молителя в рамките на редовното инстанционно производство.
Като нови доказателства по делото се представят молба-заявление вх. № 026500/3876 от 29.07.2020г. до ДФЗ - Разплащателна агенция, изходяща от молителя; Декларация по чл.43 от АПК, Договор за контрол и сертификация в биологичното земеделие от 24.07.2017г., Писмо изх.№ 11-310/24.06.2019г. до МЗХГ и Решение №5704/18.05.2020г., постановено по адм. д. № 12893/2019г. по описа на ВАС, осмо отделение.
Редовно призован за открито съдебно заседание, молителят се явява лично и с адв.. П, който поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на съдебни разноски за извънредната съдебна инстанция.
Ответникът по искането за отмяна, директорът на Областна дирекция на ДФЗ - гр. Я., редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е депозиран писмен отговор на молбата за отмяна с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна на посочените в него основания за допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/.
За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти:
С решение № 181 от 19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 181/2019 г. по описа на АС - Ямбол по жалба на П.И е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 28/06/1/0/01006/2/01/04/01 от 11.03.2019г. на директора на ОД на ДФЗ - Ямбол.
С решение № 1773 от 04.02.2020 г. по адм. д. № 9864/2019 г. на ВАС, първо отделение решение № 181/19.07.2019 г. по адм. д. № 181/2019 г. по описа на АС - Ямбол е отменено изцяло и вместо него ВАС е отхвърлил изцяло жалбата на П.И срещу АУПДВ № 28/06/1/0/01006/2/01/04/01 от 11.03.2019г. на директора на ОД на ДФЗ - Ямбол.
При така установените факти петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд обосновава следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новите обстоятелства, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, т. е. такива които биха довели до различно разрешение на правния спор.
Представените от молителя към молбата му за отмяна документи не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. Заявлението от 29.07.2020г. до ДФЗ и декларацията по чл.43 от АПК са изготвени от молителя за целите на производството за отмяна. Същите е можело да бъдат представени и в хода на редовното инстанционно производство при проявяване на дължимата активност от страна на П.И – от една страна, а от друга – същите не са от съществено значение за делото и представянето им пред редовните съдебни инстанции не би променило значително крайния изход на спора. По твърдение на самия молител представеният към молбата за отмяна Договор за контрол и сертификация в биологичното земеделие № BIO -501 от 24.07.2017г. е представен още пред АС-Ямбол, поради което не съставлява ново доказателство, явяващо се основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.239, т.1 от АПК.
Не са нови доказателства и двете писма на ДФЗ в отговор на подадени от молителя молби –заявления, доколкото същите не удостоверяват нови обстоятелства от значение за делото, а само фактически и правни становища по спора.
Не е ново доказателство и представеното към молбата Решение № 5704 от 18.05.2020г. по адм. д. № 12893/2019г. по описа на ВАС, осмо отделение. Същото би могло да се разглежда по-скоро като основание за отмяна по смисъла на чл.239,т.4 от АПК.
За да е налице обаче основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието следва да е между диспозитивите на влезлите в сила решения на еднакво компетентни правораздавателни органи и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени /виж мотивите на тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/.
В случая приложеното по делото съдебно решение, дори да касае сходен казус от фактическа и правна страна, не е постановено между същите страни, поради което не е налице хипотезата на чл.239,т.4 от АПК.
Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на присъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. В случая от страна на молителя не е доказано нито едно от твърдените основания по чл. 239 АПК, поради което искането му следва да бъде отхвърлено.
С оглед този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответника на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 АПК.П.И следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебни разноски в размер на 50 лв юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна.
С оглед гореизложеното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.И от [населено място], община Т. чрез адв. С.П за отмяна на влязлото в сила решение № 1773 от 04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9864/2019 г по описа на ВАС, първо отделение.
ОСЪЖДА П.И от [населено място], община Т. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебни разноски в размер на 50 /петдесет/ лв юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна. Решението е окончателно.