Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 2194/24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 7657/2019 г. по описа на Административен съд – София град.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложено е, че съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила е конституирал като ищец Ф.П – сестра на починалия И.П, която не притежава качеството на негов наследник, доколкото починалият има преживели родители. Следователно, според съда, Ф.П не е активно процесуално легитимирана като ищец, което е основание за недопустимост на исковата й претенция. Липса на процесуална легитимация е изведена и по отношение на ищците – И.П и А.П – съответно баща и майка на починалото непълнолетно лице, с твърдението, че родителите не са предявили исковата молба в лично качество, а като наследници на починалото им дете. Последното е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ. С молба – уточнение от 14.08.2020 г., касаторът е навел довод и за липса на пасивна процесуална легитимация на НЗОК като ответник по иска, доколкото съгласно чл. 1, ал. 4, във вр. ал. 3 от ПМС № 54 на МС от 28.03.2019 г. за закриване на Център „Фонд за лечение на деца“, надлежен ответник е Министерство на здравеопазването. В касационната жалба е наведен довод, че съдът, в нарушение на производствените правила е разгледал исковата молба, въпреки че към момента на подаването й, оспорената заповед на директора на Център "Фонд за лечение на деца" не е била отменена. Направено е твърдение за липса на бездействие на ЦФЛД, от което за ищците да са произтекли неимуществени вреди, както и че същите не могат да бъдат доказвани със свидетелски показания, както неправилно е приел съдът. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на исковата молба.
Ответниците – И.П, А.П и Ф.П, в писмен отговор на касационната жалба, оспорват същата. Смятат, че обжалваното съдебно решение е правилно. Оспорват всички доводи, изложени в касационната жалба. Претендират разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С решение № 2194/24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 7657/2019 г. по описа на Административен съд – София град, съдът е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на И.П, А.П и Ф.П сума в размер по 3 000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на бездействие на директора на Център "Фонд за лечение на деца", регламентирано като задължение с нормата на чл. 35, ал. 2 от Правилник за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", издаден от министъра на здравеопазването, обн., ДВ., бр. 37 от 18.05.2010 г., отм., ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 01.04.2019 г. /Правилника/ по заявление с вх. № З-7582/21.12.2016 г., като исковете на тримата ищци за разликата до 5 000 лв., частично предявен в това производство от сума за 150 000 лв., са отхвърлени като неоснователни; присъдил е законна лихва, считано от влизане на решението в сила; отхвърлил е като неоснователни исковете на И.П, А.П и Ф.П за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на подаване на заявлението пред ЦФЛД – 21.12.2016г. до издаване на оспорената заповед – 08.02.2017г. и за периода след издаване на заповедта – от 08.02.2017г. до смъртта на детето; осъдил е НЗОК да заплати на И.П, А.П и Ф.П сума в размер НА ПО 5 000 лв. от частично предявени в това производство искове от сума за 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № 118/08.02.2017г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца"; присъдил е законната лихва, считано от 08.11.2019г.; отхвърлил е като неоснователни исковете на И.П, А.П и Ф.П за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от отменен административен акт от датата на подаване на заявлението пред ЦФЛД – 21.12.2016 г. до издаване на оспорената заповед – 08.02.2017г. и за периода след издаване на заповедта – от 08.02.2017г. до смъртта на детето; осъдил е Националната здравноосигурителна каса да заплати на И.П, А.П и Ф.П сумата от 60,00 лв. разноски за държавна такса и на А.П и Ф.П общо сумата от 600,00 лв. разноски за адвокатски хонорар.
За да постанови този резултат, съдът от фактическа страна е установил, че със заявление вх. № З-7582/21.12.2016 г., подадено от И.П – баща на И.П, от Център „Фонд за лечение на деца“ е поискано организационно и финансово подпомагане на непълнолетния И.П за осъществяване на контролен преглед, оперативно лечение и химиотерапия в медицински център „Анадолу“ в Турция. По искането е постановен отказ на директора на ЦФЛД, обективиран в Заповед № 118/08.02.2017 г. Срещу цитираната заповед, на 26.07.2017 г., от И.П, в качеството му на законен представител и със знанието и съгласието на непълнолетното му дете – И.П, е подадена жалба, по която е образувано адм. дело № 8867/2017 г. по описа на АССГ. С разпореждане от 29.03.2018 г., съдът е конституирал като страна по делото и А.П – майка на И.П. С определение № 1162/07.02.2019 г. съдът е отменил протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество, жалбата на И.П и А.П срещу Заповед № 118/08.02.2017 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Този правен резултат съдът е обосновал с факта на настъпилата в хода на съдебното производство смърт на непълнолетния И.П и обстоятелството, че предмет на оспорената заповед на ЦФЛД са правоотношения, имащи строго личен характер, по отношение на които е недопустимо правоприемство. Определение № 1162/07.02.2019 г. по адм. дело № 8867/2017 г. по описа на АССГ е отменено с определение № 6935/09.05.2019 г. по адм. дело № 3481/2019 г. на Върховния административен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В мотивите на определението на ВАС са дадени задължителни указания, при разглеждане на делото, административният съд да изследва въпроса от какво произтича правния интерес на жалбоподателите да продължат производството по вече заведената жалба от техния наследодател; на наследниците на жалбоподателя да бъдат дадени указания да обосноват правния си интерес от продължаване на производството, доколкото оспорения отказ засяга правото на починалия на достъп до медицинска помощ, което е строго лично право; с оглед възможността правният интерес на наследниците да е обоснован с правото им на обезщетение за вреди, настъпили от отменен административен акт, на съда е указано да прецени дали предявяването на иск за вреди е задължителна предпоставка за допускане на правоприемство и продължаване на процеса от наследниците или не. В изпълнение на определението на ВАС, с разпореждане от 20.05.2019 г., състав на АССГ е оставил без движение жалбата на И.П и А.П срещу Заповед № 118/08.02.2017 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“, като е дал на страните конкретни указания, в съответствие с дадените от ВАС указания. На 19.06.2019 г. от И.П, А.П и Ф.П е подадена искова молба срещу НЗОК, с петитум, „след като съда установи незаконосъобразност на процесната заповед, респективно на действие/бездействие на административния орган“, в полза на ищците да бъде присъдено обезщетение за причинени вреди. С разпореждане от 25.06.2019 г., състав на АССГ, е установил, че жалбоподателите са депозирали искова молба с правно основание чл. 204, ал. 2, вр. чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която е подадена извън предвидения за това срок. Изложено е от съда, че по делото са проведени множество съдебни заседания, като първото е било на 01.11.2017 г. Въпреки така изложените мотиви, съдът е приел, че производството по делото следва да продължи, съобразно указанията на ВАС за установяване на правен интерес от оспорване на процесната заповед на ЦФЛД; отделил е за самостоятелно разглеждане исковата молба на И.П, А.П и Ф.П. С влязло в сила на 08.11.2019 г. решение № 5978/15.10.2019 г., постановено по адм. дело № 8867/2017 г. по описа на Административен съд – София град, съдът е отменил Заповед № 118/08.02.2017 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Съгласно ал. 2, изр. 1 на цитираната разпоредба, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Посочените разпоредби, касаещи допустимостта на иска, не са били предмет на обсъждане в оспореното съдебно решение. Административният съд, в изпълнение на дадените от ВАС указания е изследвал и установил наличието на правен интерес по отношение на ищците да продължат обжалването на Заповед № 118/08.02.2017 г. на директора на ЦФЛД, с оглед упражняване правото им на иск по ЗОДОВ, което право те са упражнили. В оспореното съдебно решение е приета допустимост на исковете, с оглед установеното от съда наличие на активна и пасивна процесуална легитимация на страните. Не е изследван обаче въпросът за допустимост на исковете, съобразно правилата на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК. Последното съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при постановяване на оспорения съдебен акт, което налага неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по допустимостта на предявените искове, съобразно правилата на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК, а именно дали исковете са предявени след отмяната на административния акт по съответния ред(в случая по съдебен ред) или исковете са предявени заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото.
С оглед преюдициалността на поставения въпрос за допустимост на предявените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, настоящата съдебна инстанция не следва да разглежда останалите възражения в касационната жалба по съществото за основателност на исковете.
Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, тричленен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2194/24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 7657/2019 г. по описа на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото на Административен съд – София град за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.