Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ), чрез адв. В.Н, против Решение №482 от 10.12.2020г. на Административен съд С. З по адм. д.№ 461 по описа за 2020г., с което по жалба на „Колев строй 2013“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Г., [улица], представлявано от управителя Л.К, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 51/3/3121482/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/1236#4 от 09.06.2020г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ с който на дружеството е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер от 47 003.60лв., представляващо определената като окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен Договор №51/3/3121482 от 17.02.2015г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР), подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) във връзка с реализацията на проект по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с предмет „Повишаване на производителността и конкурентноспособността на дружеството чрез закупуване на товарно превозно средство и оборудване“.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Касаторът поддържа, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните правила като Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим.

Необосновано съдът приел, че след одобряването на проекта и сключването на договор за подпомагане е недопустимо да се извършва повторна проверка и преценка за икономическата жизнеспособност на одобрения проект от гледна точка на заложените в бизнес-плана финансови показатели. Неприемливо е приетото от съда, че липсата на икономическа жизнеспособност на проекта не може да бъде материално-правно основание за прилагане на чл.59, ал.1 от Наредба №23 от 18.12.2009г. г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по Мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" (Наредба №23). Неправилно съдът приел, че установеното неизпълнение на финансовите показатели на бизнес-плана може да бъде основание за възстановяване на получените средства само по чл.59, ал.3, т.1 от Наредба №23.

Обратно на приетото от съда, доказани били и другите две фактически основания за издаване на АУПДВ - липса на платен от средствата за подпомагане актив и нарушаване на договорното задължение закупеният товарен автомобил да не е напускал територията на община Г.. Закупеният автомобил не попада в изключенията на чл.55 от Наредба №23. Според касатора, при липса на лиценз за извършване на превозна дейност със закупения автомобил, на практика, автомобилът няма адрес на домуване и съдът недопустимо тълкувал разширително нормите на закона и Наредбите по прилагането му. Обратно на приетото от съда, доказани били правните основания по чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” (Наредба № 29) и на чл.59, ал.1 от Наредба №23, при неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, разплащателната агенция да може да поиска връщане на вече изплатени суми със законната лихва върху тях. С АУПДВ законосъобразно е определен и размерът на установеното публично вземане.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли оспорването като се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Колев строй 2013“ ЕООД, чрез адв.. К, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

Пред първоинстанционния административен съд е оспорен цитираният АУПДВ, с който на оспорващия, в качеството му на бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2007-2013 и посочената мярка е установено публично вземане в размер от 47 003.60лв., поради наличие на следните фактически основания за връщане на изцяло полученото подпомагане:

1. неизпълнение на приходната част на бизнес плана за финансовите 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.;

2. установен 1 бр. перфоратор, марка „Bosch“, модел GBH 2400 със заличен сериен номер, което обективно не позволява сравнението му с този, за който ползвателят е подпомогнат и който в документацията към проекта е индивидуализиран със сериен №410003124;

3. установена промяна на местонахождението на товарния автомобил Volkswagen Crafter 50 SC Truck Вi TDI, закупен със средствата на подпомагането, извън границите на О. Г.

От правна страна актът е бил мотивиран с неизпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициера като част от хипотезите на чл.43, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.16, ал.2 от Наредба № 29 и чл.59, ал.1 и ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 и т.3 във вр. чл.13, ал.2 от Наредба №23 във вр. с чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл.165 и чл.166 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

За да уважи оспорването първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с целта му. Решението е правилно.

Пред първоинстанционният съд не е било спорно и е доказано, че жалбоподотелят-бенефициер по договора за подпомагане е извършил финансова инвестиция чрез придобиването на движими имуществени активи, представляващи заявените за подпомагане по проекта товарен автомобил, производствено оборудване и инструменти, до определената в договора дата – 30.06.2015г.

Не е било спорно и че е извършена оторизация на окончателно плащане по проекта, като е отчетено съответствие с критериите за финансиране при извършената проверка. Одобрената сума е в размер на 47 003.60 лв., която сума е наредена за превеждане по банковата сметка на дружеството.

Правилно първоинстанционният съд е намерил за приложими, цитираните и в мотивите на оспорения АУПДВ Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” и Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по Мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“, двете издадени по законова делегация на §35 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП(ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 16 от 2008 г.).

Съгласно чл.43, ал.1, т. т.1 и 4 от Наредба № 29 за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не променя местоположението на подпомогнатите движими активи извън територията на общината, в която се извършва инвестицията. Алинея четвърта на същата разпоредба позволява изискването на ал. 1, т. 4 да не се променя местоположението на подпомогнатите движими активи извън територията на общината да не се прилага за пътни превозни средства за превоз на пътници и товари, когато адресът за домуване, вписан в лиценза по чл. 7 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) и чл. 79, ал. 1 от Наредба № 33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), е на територията на общината, в която ще се извърши инвестицията.

Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказано фактическото основание на АУПДВ относно липса на актив, придобит със средствата на подпомагането. В производството по издаване на АУПДВ са представени достатъчно доказателства за закупуване на перфоратор марка „Bosch” със сериен №410003124. Според приетото без оспорване експертно заключение инвестицията е осъществена, като активът е заприходен и не е отписан от счетоводните регистри на дружеството и към момента на проверката, фигурирайки в подаваните ГФО. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тежест на административния орган, издал оспорения акт, е доказването на фактическите основания за издаването на акта. В този случай невъзможността да бъде прочетен серийния номер на наличния в дружеството актив – перфоратор марка „Bosch”, обосновава само предположение, че придобитият със средствата на помощта не е наличен.

Обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано и второто фактическо основание за издаване на АУПДВ - установена промяна на местонахождението на товарния автомобил Volkswagen Crafter 50 SC Truck Вi TDI, закупен със средствата на подпомагането, извън границите на О. Г – нарушение по чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. във вр. чл.43, ал.1, т.4 от Наредба №29.

Споделят се мотивите на съда, че от значение за преценката налице ли е договорно или нормативно неизпълнение е обстоятелството, че още в представения бизнес план - част документацията по проекта, кандидатът за финансово подпомагане е заявил, че дружеството развива дейността си на територията на О. Г, но изпълнява поръчки и в цялата страна, като по-нататък е посочено, че целта на кандидатстване по мярката за подпомагане е закупуване на допълнително превозно средство, чието предназначение ще е за превоз на изработената и сглобена дограма до клиентите. Предложеният проект е одобрен за финансово подпомагане при това заявление, като отговарящ на основните цели на мярката за подпомагане, свеждащи се до насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, в контекста на реализиране на процеси по осигуряване на основа за средносрочно и дългосрочно устойчиво развитие в същите тези райони, както и създаване на възможности за дългосрочна заетост и повишаване на доходите, чрез разнообразяване на икономическите дейности, подобряване на конкурентоспособността на местните продукти.

По чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009г. за срок от 5 години след сключване на договора за финансово подпомагане ползвателите имат задължение да не променят местоположението на подпомогнатата дейност.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно е тълкувал изключението по ал.4 на чл.43 от Наредба №29.

В мотивите на оспорения акт липсват съображения относно обстоятелството, че за закупения със средства на подпомагането товарен автомобил е необходимо издаването на лиценз за превоз на товари. След като не е доказана посочената предпоставка, мотивите за липса на вписване на адрес на домуване в несъществуващия лиценз не могат да бъдат годна опора на направените от административния орган фактически и правни изводи.

Споделя се тълкуването на първоинстанционния съд на разпоредбите на 43, ал.4 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., съответно на чл. 55, ал.4 от Наредба № 23 от 18.12.2009г., че прилагането на изключението от изискването да не се променя местоположението на подпомогнатите движими активи извън територията на общината, в която се извършва инвестицията, се свързва със спазването изискването адресът за домуване на превозното средство да е на територията на общината, в която се извършва инвестицията. Адресът на „местодомуване“ на автомобила, който се вписва в лиценза по чл.7 от ЗАвтП, съгласно Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 33 от 1999г., представлява обичайното място на съхранение на автомобила т. е адресът на мястото на което автомобилът пребивава, когато не се използва по предназначение.

Обосновано съдът е приел, че в случая от събраните по делото доказателства се установява, че адресът на местодомуване (място на съхранение, респ. местоположение) на подпомогнатия актив – товарен автомобил, е бил в гр. Г. т. е на територията на общината, на която е извършена инвестицията, поради което не е налице възприетото от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения по см. на чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.

Споделят се решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че целта на нормативно предвидените в чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. и в чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009г. задължения за ползвателя на финансовата помощ е да се гарантира, че подпомогнатите движими активи ще се използват по предназначение за осъществяване на подпомогната дейност от ползвателя на помощта в общината, където е извършена инвестицията. В Наредба № 23 от 18.12.2009 г. задължението по чл. 55, ал. 1, т. 3 е формулирано именно като такова ползвателите на помощта „да не променят местоположението на подпомогнатата дейност“ т. е изискването се свързва с мястото на осъществяване на дейността, за която е отпусната финансова помощ с оглед целите на мярката "Прилагане на стратегиите за местно развитие", по която именно мярка е отпусната помощта на жалбоподателя „Колев СТРОЙ 2013“ ЕООД. Спецификите при финансирането на движими активи – превозни средства, от гледна точка на тяхното предназначение и използване във връзка с подпомаганата дейност, при което използване очевидно няма как да не бъде променяно тяхното местоположение, са обусловили нормативното решение за обвързване на изпълнението на задълженията по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба №29 от 11.08.2008 г., респ. по чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009г. с местодомуването им на територията на общината, в която се извършва инвестицията.

Обосновани са изводите на съда, че в случая изпълнението на посочените задължения следва да се преценява не с оглед на това дали финансираното транспортно средство е напускало територията на О. Г, а дали адресът на местодомуване на товарния автомобил, когато не се използва за предназначението, за което е одобрена и отпусната финансовата помощ – за превоз на закупени материали за нуждите на производствената дейност на получателя на помощта и за превоз до клиенти на готовата продукция (сглобена алуминиева дограма и стъклопакети), е било извън територията на община Г.. В случая не са събрани доказателства (липсват и такива твърдения) за местодомуване на подпомогнатия актив - товарен автомобил Volkswagen Crafter 50 SC Truck Вi TDI, извън територията на общината, в която е извършена инвестицията. В съответствие с целта на закона са мотивите на съда, че приетото в оспорения АУПДВ неизпълнение на договорни и нормативни задължения от ползвателя на помощта основано единствено на съображения, че товарният автомобил е „напускал“ територията на О. Г, без да се изследва дали това е било при, по повод или във връзка с упражняване на подпомогнатата дейност и за нуждите на дейността, за която е одобрено финансовото подпомагане, противоречи на смисъла и целта на нормативната регламентация и не съответства на целта на закона.

Относно последното фактическо и правно основание за издаване на процесния пред АС АУПДВ, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.

Основателно в касационната жалба се поддържа, че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес – план като основа за одобреното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта.

Наличието на това фактическо основание за възстановяване на получена финансова помощ обаче, след изменението на ЗПЗП (с ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2020г.), е основание за издаване на решение за финансова корекция по чл.27, ал.6 ЗПЗП във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ по реда на този закон, а не на АУПДВ. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден при действието на новата норма на ал.6 на чл.27 ЗПЗП, след изтичане на периода на мониторинг, който в случая е изтекъл на 23.02.2020г. Затова и преходното правило на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (с ДВ бр. 2/2018г.) е неприложимо за случая.

В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере какъв акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под хипотезата на материално-правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под тази на материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Предвид непосочването на правното основание по чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ в процесния административен акт, несъответствието между доказаните по делото факти и соченото от органа правно основание прави извода на съда за незаконосъобразност на административния акт и на посоченото фактическо основание, правилен като краен резултат. В този смисъл след изменението на чл.27 от ЗПЗП са постановените решения на ВАС по сходни случаи по адм. дела №№ 8586/2020г.; 10650/2020; 11846/20; 10232/20; 11903/20; 31/21; 142/21г. на първо и осмо отделения.

По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 700лв. разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №482 от 10.12.2020г. на Административен съд С. З по адм. д.№ 461 по описа за 2020г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Колев строй 2013“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Г., [улица], представлявано от управителя Л.К, 1 700лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.