Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ГИС 07“ ЕООД, гр. П. срещу решение № 1969 от 03.11.2020 г. по адм. дело № 1007/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001619003794-091-001 от 23.01.2020 г., издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 156 от 13.04.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът обжалва решението като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е извършил обективен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, което се е отразило и върху постановения от него съдебен акт. Според касатора при разглеждане на делото решаващият съд е бил длъжен да провери установените от ревизиращите органи факти и обстоятелства чрез всички способи за проверка по ДОПК, включително и чрез назначаване на експертиза. Твърди, че в ЗДДС липсват условия като ненамиране на адрес или липса на представен отговор от страна на преките доставчици по насрещните проверки, липса на собствени МПС или редовност на воденото им счетоводство, за да се отрече реалността на доставките, респ. правото на приспадане на данъчен кредит по така издадените от „ГИС 07“ ЕООД данъчни фактури. Счита, че доказването на реалното извършване на процесните доставки оказва влияние върху констатацията по ЗКПО за корекция на финансовия резултат поради непризнаване за данъчни цели разходите, които не са обосновани по смисъла на ЗКПО за процесната 2018 г. Иска отмяната на решението...