Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби подадени от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник юрк.. Г, и от И.И, чрез адв.. А, срещу Решение № 1697/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 950/2020 г. по описа на Административен съд – Варна в съответните му части.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319005461-091-001 от 20.01.2020 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден с негово Решение № 57/01.04.2020 г. В касационната жалба изрично е заявено, че решението не се обжалва в частта, в която е отменен РА за задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 350 лв. главница и 167,88 лв. лихви, произтичащи от преведена по банков път в полза на РЛ сума в размер на 3 500 лв. от „Бепана“ ЕООД. Излагат се доводи, че решението в съответните му части е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че към 16.04.2014 г. ревизираното лице не е разполагало със сумата от 8 000 лв., които да внесе в касата на „Алберта трейдинг корпорейшън“ ЕООД. Счита, че съдът е направил необосновани изводи относно получените парични средства в размер на 14 750 лева, свързани с продажбата на товарен автомобил Тойота „Тундра“. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че РЛ е получило доход в размер на 1 000 лв., свързан с продажбата на МПС – Лендроувър „Дефендер“. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението в...