Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против решение №1395/5.03.2021 г., постановено по адм. д. №10355/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение от 1.10.2020 г. в частта за отказ от верификация на средства, предявени с искане за междинно плащане от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е установил и не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, не е изложил никакви собствени мотиви, формирал е крайния си извод, без да подложи на задълбочен правен анализ посочените от органа в издадения акт фактически и правни основания. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.
О. Г дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалбата на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР срещу решение от 1.10.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС в частта за отказ от верификация на средства, предявени от дирекцията с искане за междинно плащане №3 от 29.09.2020 г. по сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) №BG16M1OP002-4.006-0001-C01 "Интегриране, надграждане и оптимизация на процесите по превенция, готовност и реагиране на рискове от природен характер". След проверка на приложени разходооправдателни документи и след представени от бенефициера допълнително документи и разяснения на основание чл. 63 ЗУСЕСИФ, административният орган е издал оспорения акт. С него е приел, че сумата по направеното искане за плащане е в размер на 1 459 049, 41 лв. и за тази сума са приложени разходооправдателни документи. Общият размер на сумата за верификация преди проведено производство по определяне на финансова корекция, приключило с решение на ръководителя на ОПОС от 26.06.2020 г. за финансова корекция от 5% върху стойността на допустимите разходи по договор, сключен между бенефициера и изпълнителя "Олимп предпазни екипировки" ЕООД от 4.05.2020 г., е 1 459 049, 41 лв.
При тези констатации ръководителят на УО е намалил верифицираната сума със 72952, 48 лв., както следва:
- по т.1.1 - 71874, 36 лв. по представена фактура от 9.07.2020 г. за разходи по дейност №6 "Техническо обезпечаване на дейността на оперативните екипи към националния и регионални оперативни центрове", включваща 59895,30 лв. за доставка на лични предпазни средства на служителите, опериращи с мобилните комуникационни технически системи, и 11979,06 лв., представляващи разходи за материални активи, с мотив, че за тези дейности е наложена финансовата корекция по договора, сключен от бенефициера с "Олимп предпазни екипировки" ЕООД;
- по т. 1.2. - 1078, 12 лв. по дейност №1 "Организация и управление на проекта, информация и комуникация" от бюджетен ред VII.9.1 с мотив, че отчетените и включени в искането за плащане разходи за дейността надвишават 2% от допустимите за плащане непреки разходи.
Намаляването на верифицираните разходи по т.1.1 е постановен на основание чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ, а по т.1.2 - на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, чл. 57, ал. 3 и чл. 53, ал. 4 от Условията за изпълнение на одобрения проект по процедурата.
За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че същият не съдържа конкретни мотиви от фактическа и правна страна за всяка от отказаните суми, а отказът по т.1.1 съдържа противоречие между посочените от органа фактическите и правни основания. Според съда, макар и да е издадено решение за определяне на финансова корекция на бенефициера по договора, същото не е влязло в сила, за да бъде годно основание за намаляване на претендираните разходи. По отношение на отказа по т.1.2 първоинстанционният съд е приел, че издателят на акта не е посочил съответните суми за кои дейности и служители се отнасят, какви са индивидуалните им параметри и съществени признаци за всеки конкретен случай. Така мотивиран, съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е неправилно.
Неоснователно е възражението на касатора са отсъствие на мотиви в обжалвания съдебен акт. Макар и лаконични, такива се съдържат в обжалваното решение и въз основа на тях съдът е формирал крайния си правен извод. Правилността на този извод е предмет на настоящата касационна проверка.
Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки.
В конкретната процедура е извършена документална проверка на разходооправдателни документи. Ръководителят на УО е приел за допустими разходите, за които е поискана сумата 1 459 049, 41 лв., с изключение на сумите, с които същата е намалена, като за тях органът е приел, че не подлежат на верификация на посочените в акта основания.
Настоящият касационен състав приема за неправилен първоинстанционният извод за немотивираност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПОС. Същото съдържа фактически установявания, които кореспондират с посочените в акта правни основания, въз основа на които органът е формирал властническото си волеизявление.
В т.1.1. ръководителят на УО е посочил, че извършва финансова корекция за сумата от 71874, 36 лв. и не я одобрява за възстановяване по представената от бенефициера фактура, тъй като тази сума представлява 5% от стойността на допустимите разходи върху договор с изпълнител "Олимп предпазни екипировки" за конкретно описаните два разхода към дейност 6, по издадено от органа решение за финансова корекция от 26.06.2020 г.
Същността на финансовата корекция се изразява в отмяна на вече предоставена финансова помощ, респ. в намаляване размера на допустими разходи по определен проект. Това означава, че финансовата корекция води до ефективно намаляване на финансовата помощ, предоставена от ЕСИФ. Една от последиците от решението е тази по чл. 75 ЗУСЕСИФ, на която се е позовал органът. Неправилен е първоинстанционният извод за противоречиво волеизявление на издателя на акта в тази част. Действително, производствата по определяне на финансова корекция и по верификация на допустими за финансиране разходи са различни. И двата способа имат за цел да гарантират законосъобразното разходване на предоставените от фондовете на Европейския съюз под формата на безвъзмездна финансова помощ средства, но се провеждат при различни предпоставки и имат различни правни последици. С оспорения акт обаче органът е съобразил наложена преди заявеното искане за плащане финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на решение за финансова корекция, като обстоятелството дали решението за финансова корекция е влязло в сила е ирелевантно, доколкото същото има предварително изпълнение по закон и няма данни да е спряно или да е отменено по съответния ред.
В т. 1.2. органът е намалил размера на верифицираната сума с 1078, 12 лв. по дейност 1 от бюджетен ред VII.9.1 и е верифицирал поисканите непреки разходи в размер на 20484, 19 лв. Посочил е, че направените непреки разходи от този бюджетен ред не могат да надвишават 2% от максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи. Позовал се е на чл. 53, ал. 4 от Условията за изпълнение на одобрен проект по процедура по Приложение 2 от АДБФП и е съобразил чл. 57, ал. 3 от същите при отчитане на непреки разходи по формата, определена по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. При верифицирани преки разходи от 1 365 612, 74 лв. издателят на акта е изчислил максимално допустимия размер на непреките разходи за тази дейност - 75% върху 27 312, 25 лв., представляващи 2% от верифицираните преки разходи, което е равно на 20484, 19 лв. Поисканите от бенефициера разходи над тази сума органът е приел за недопустими и е отказал да ги верифицира. Неправилен е изводът, че в частта по т. 1.2 от акта ръководителят на УО не е конкретизирал сумите по дейности и служители, индивидуалните им параметри и съществени признаци, тъй като същите са неотносими към приетото от органа и посоченото от него правно основание за намаляване на верифицираната сума.
Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липса на конкретни фактически установявания, които да кореспондират с посочената от органа правна квалификация, е неправилен. Съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново произнасяне.
При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка за характера на волеизявлението, обективирано в т.1.1 от решението от 1.10.2020 г., и дали същото представлява административен акт, годен за съдебно оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Извършването на такава проверка за първи път в касационното производство е недопустима. При новото произнасяне съдът следва да провери и законосъобразността на волеизявлението на органа, обективирано в т.1.2 от акта, при съобразяване с нормативните правила за допустимост на разходите, направени във връзка с дейностите, за които е предоставена безвъзмездната финансова помощ.
С оглед изхода на спора въпросът за съдебните разноски следва да бъде решен при новото произнасяне на Административен съд - София град на основание чл. 226, ал. 3 АПК.
Предвид изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1395/5.03.2021 г., постановено по адм. д. №10355/2020 г. по описа на Административен съд София-град, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.