О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3807
гр. София, 25.07.2025 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4284 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Инпласт“ ООД, против решение № 104 от 02.08.2024 г. по гр. дело № 102/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 299/2023 г. на Районен съд – Кърджали с уважен иск по чл. 50 ЗЗД на Г. К. Х. за обезщетение от 10000 лева за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ухапване от куче на дружеството на 02.12.2022 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетението, при определянето на което не са съобразени всички значими обстоятелства за вида и тежестта на вредите, липсата на установени над обичайно търпените в сходни случаи, продължителността на същите, принципът на чл. 52 ЗЗД и съпричиняването на вредите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски.
Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с очевидна неправилност на решението при прилагане на принципа по чл. 52 ЗЗД, и с допълнителните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. За задължението на въззивната инстанция да действа...