Р Е Ш Е Н И Е

№……

гр. София, ………2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

И. А. при участието на секретаря С. Ш. като разгледа докладваното от съдията Ангелова т. д. № 1850 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадени от двете страни в производството, чрез процесуални представители, касационни жалби срещу Решение № 180 от 08. 05.2024 г. по в. т. д. № 109/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 153 от 15.12.2023 г. по т. д. № 97/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, като краен резултат ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. още по 21 000 лв. на всеки от тях, представляваща разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв., и на М. Д. Б. още 49 000 лв., представляваща разликата над 77 000 лв. до 126 000 лв., предствляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., настъпила при ПТП, реализирано на 01.02.2022г., ведно със законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи – Д. И. С. и З. Г. Г..

Касаторът ЗАД „Армеец“ АД, ответник в производството, обжалва въззивното решение в неговите осъдителни части. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове изцяло, евентуално – намаляване на присъдените обезщетения. По изложени в касационната жалба съображения касаторът възразява срещу: - размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, който намира за завишен; - приетия нисък процент на съпричиняване от страна на пострадалия, както и срещу извода за доказаност противоправното поведение на делинквента. Претендира разноски.

Касаторите М. И. Р., А. И. Р., К. М. Д., К. И. Ш. и М. Д. Б., ищци в производството, обжалват въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с които предявените от тях искове по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р. са отхвърлени за разликите над по 98 000 лв. за първите четирима и за над 126 000 лв. за последната ищца до пълно предявените размери от по 200 000 лв. за всеки от тях. В подадената от тях съвместна касационна жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите възразяват срещу размера на определените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, който намират за несправедлив. Позовават се на допуснати процесуални нарушения, довели до необоснованост на извода за основателност и доказаност на възражението за съпричиняване. Претендират присъждане на направените разноски.

Всяка страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, представя отговор, с който изразяват становище за неоснователност на подадената от насрещната страна касационна жалба.

Третите лица-помагачи – Д. И. С. и З. Г. Г., в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представят отговори по подадените касационни жалби.

С Определение № 460 от 12.02.2025г., постановено по настоящото дело № 1850/2024г., е допуснато касационно обжалване на Решение № 180 от 08.05.2024 г. по в. т. д. № 109/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваните от двете страни части по въпроса за приложението на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., които искове са били предявени като частични в размер от 200 000 лв. (от общо 300 000 лв.) от всеки. С постановеното по спора решение Окръжен съд - Пазарджик е приел сумата от 110 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците, като след редуциране с определения 30 %-ов принос от страна на пострадалия, исковете са уважени за сумата от 77 000 лв.

Сезиран с жалби и от двете страни, за да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Пловдив от фактическа страна е приел за установено, че предявените искове се основават на настъпилото на 01.02.2022 г. ПТП между лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, управляван от А. И. Р., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Армеец“ АД, и лек автомобил марка „Мерцедес“, управляван от З. Г. Г., вследствие на което е починал пътуващият в лекия автомобил „О. К. И. А. Р.; С влязла в сила на 17.01.2023 г. Присъда № 4 от 01.02.2023 г. по НОХД № 48/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, А. И. Р. е бил признат за виновен в това, че на 01.02.2022 г. в [населено място], на [улица]при управление на МПС - марка „Опел“ нарушил чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на И. А. Р..

При определяне справедливия размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт, въззивният съд е счел, че следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Като фактор с определящо значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е посочена от съда степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия. По отношение децата на починалия при ПТП И. А. Р. - К. И. Ш., М. И. Р. и А. И. Р., въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е установил, че се касае за задружно и сплотено семейство, събирали се заедно и независимо че се отделили и създали собствени семейства, бащата продължавал да помага на децата си; той бил важен фактор в техния живот и изключително тежко понесли неочакваната му смърт. Същевременно съдът е отбелязал, че ищците са пълнолетни, съответно на 38, 41 и 42 години към датата на злополуката, създали са собствени семейства, което им е позволило по-добре да отреагират на внезапната смърт на баща им и да преживеят мъката от неговата загуба. При тези данни по делото решаващата въззивна инстанция е намерила определеното от Окръжен съд – Пазарджик обезщетение от 110 000 лв. за занижено и несъответно на интензитета и продължителността на претърпените от ищците негативни емоции и преживявания от смъртта на техния баща, поради което и с оглед размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни случаи увеличил същото на 140 000 лв., доколкото по делото не са били установени обстоятелства, разкриващи наличието на по-дълбока и силна връзка от обичайната между ищците и техния баща, което да обоснове присъждането на обезщетение над този размер.

По отношение на К. М. Д., съдът е констатирал, че по делото липсват данни този ищец да се намира в родствена връзка с починалия И. А. Р., установена с презумпцията по чл.61, ал.1 СК или чрез припознаване по чл.64 СК. От събраните свидетелски показания е прието за установено, че ищецът К. Д. е син на ищцата М. Б., когото починалият считал за свое дете и когото отглеждал заедно с останалите си деца, като между тях съществували силни чувства на привързаност, взаимна обич и подкрепа, каквито били отношенията на пострадалия с останалите му деца. Ищецът считал пострадалия за свой баща, който от своя страна го приел за свой син и по никакъв начин не демонстрирал различно отношение към него, като дори и след отделянето на ищеца и заживяването му в [населено място] те продължили да поддържат стабилна и постоянна връзка, редовно се чували по телефона, често ги посещавал във Велинград и също много тежко преживял смъртта на пострадалия. Предвид съществувалите между ищеца и починалия отношения, които не се отличавали по съдържание от отношенията на пострадалия с останалите му деца, съдът му признал правото на обезщетение също в размер на 140 000 лв.

Относно М. Д. Б., за установено по делото е прието, че макар и без граждански брак ищцата и починалият И. А. Р. заживели на съпружески начала преди 40 - 50 години, от която връзка имат 3 деца - ищците К. И. Ш., М. И. Р. и А. И. Р.. От свидетелските показания било установено, че те живели сплотено, заедно отгледали децата си, поддържали се взаимно и разчитали един на друг, никога не прекъснали връзката си, като ищцата преживяла изключително тежко загубата на партньора си, от която още не можела да се възстанови. При тези данни, Апелативен съд – Пловдив е приел, че обезщетението на ищцата следва да се определи на 180 000 лв., каквито счита, че са и обичайно присъжданите в съдебната практика обезщетения за смърт на съпруг.

След споделяне извода на първоинстанционния съд за 30 %-ов принос от страна на пострадалия И. Р. поради непоставен обезопасителен колан, определените размери на обезщетенията на К. И. Ш., М. И. Р., А. И. Р. и К. М. Д. от 140 000 лв. са редуцирани на 98 000 лв., а на М. Д. Б. от 180 000 лв.- на 126 000 лв. С оглед на това с въззивното решение ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. още по 21 000 лв. на всеки от тях, представляваща разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв; на М. Д. Б. - още 49 000 лв., представляваща разликата над 77 000 лв. до 126 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., настъпила при ПТП, реализирано на 01.02.2022г., и е потвърдено в отхвърлителната част до пълно заявения размер на претенциите до 200 000 лв. на всеки от ищците.

Решението на Апелативен съд – Пловдив, което е допуснато до касационно обжалване изцяло по жалбите и на двете страни, е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касация, настоящият състав на ВКС намира следното: Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Горната преценка неминуемо изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост” на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите имат значение само като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. В този смисъл са постановените от ВКС, ТК решение № 104/25.07.2014 г. по т. д.№ 2998/2013 г. на І т. о., решение № 157/28.11.2014 г. по т. д.№ 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.№ 2908/2015 г. на І т. о., решение № 62/24.07.2020г. по т. д. № 777/2019г. на ІІ т. о. и др.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД.

В случая въззивният съд е посочил, че съобразява всички обстоятелства, необходими за определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от загубата на общия на ищците родственик съгласно задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., а именно - възрастта на увредения, общественото му положение /макар и да не са конкретно упоменати/, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. В отклонение от съдебната практиката, обаче, решаващият състав не е оценил в достатъчна степен тези обстоятелства. По-конкретно: Не е придал необходимото значение на обстоятелството, че ищците - М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. /деца на починалия/ и ищецът К. М. Д., който е възприемал починалия за свой баща, са съответно на 38, 41, 42 и 44 години, тоест в зряла възраст, създали са собствени семейства, което способства за по - бързото и добро отреагиране на внезапната загуба на баща им и да преживеят мъката. Не е отчетена липсата на данни за проява на психическо страдание, по-голямо от обичайното при загуба на възрастен родител. По отношение на ищцата М. Д. Б. правилно въззивният съд е отчел дълго продължилото фактическо съжителство на семейни начала с пострадалия, от което имат три общи деца, обстоятелството, че изключително тежко преживява загубата на любимия човек, като по отношение на приетото, че остава да живее сама без неговата морална и финансова подкрепа, следва да се отбележи, че логична и естествена последица от твърденията на ищците, че са сплотено и задружно семейство, е подкрепата, на която тази ищца може да разчита на старини от четирите си деца и техните семейства. Макар да е посочил, че съобразява социално-икономическите условия в страната, в действителност въззивният съд е определил обезщетенията за неимуществени вреди в размер, който не съответства на конкретната икономическа конюнктура към момента на увреждането – м. фувруари 2022г. С оглед размера на работната заплата в страната, като ориентир за жизнения стандарт, която към посочената дата е съответно: 650 лв. – минимална работна заплата и 1593 лв. – средна работна заплата, определените обезщетения за неимуществени вреди от по 140 000 лв. /за първите четирима ищци/ и 180 000 лв. – за последната ищца, се явяват прекомерно завишени и неотговарящи на общественото разбиране за справедливост.

С оглед изложените съображения и при съобразяване на изброените обстоятелства, както и на нивата на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ към релевантния момент, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищците М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и К. М. Д. неимуществени вреди е сумата от по 110 000 лв. за всеки от тях, а за ищцата М. Д. Б. - сумата от 150 000 лв. След споделяне извода на въззивния съд за 30 %-ов принос от страна на пострадалия, по който, оспорен и от двете страни, въпрос въззивното решението не е допуснато до касационно обжалване, така определените размери на обезщетенията следва да се редуцират на 77 000 лв., съответно на 105 000 лв. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено за разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв., присъдена на всеки от ищците М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и К. М. Д., и за разликата над 105 000 лв. до 126 000 лв., присъдена на ищцата М. Д. Б., и вместо него следва да се постанови друго по същество, с което исковете в посочената част да бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част – за разликата над присъдените с настоящото решение размери до 200 000 лв. решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора за настоящото производство ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗЗД, което определя на 5 000 лв., с ДДС. Следващите се на ответното дружество разноски възлизат на общо 2 500 лв. , от които 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 2 100 лв., съответна на уважената част от неговата касационна жалба внесена държавна такса, или по 500 лв. за всеки от ищците.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 180 от 08.05.2024 г. по в. т. д. № 109/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 153 от 15.12.2023 г. по т. д. № 97/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, като краен резултат ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв. и на М. Д. Б. разликата над 105 000 лв. до 126 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., настъпила при ПТП, реализирано на 01.02.2022г., ведно със законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 18.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. срещу ЗАД „Армеец“ АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., настъпила при ПТП, реализирано на 01.02.2022г., за разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв. за всеки от ищците, както и иска на М. Д. Б. за разликата над 105 000 лв. до 126 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., настъпила при ПТП, реализирано на 01.02.2022г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 08. 05.2024 г. по в. т. д. № 109/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Г. Г. Р., [населено място], пл. „Позитано“ №2 на основание чл.38 ЗЗД адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 000 лв., с ДДС.

ОСЪЖДА К. М. Д. с ЕГН [ЕГН], М. И. Р. с ЕГН [ЕГН], А. И. Р. с ЕГН [ЕГН], К. И. Ш. с ЕГН [ЕГН] и М. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 500 лв. всеки от тях, разноски за касационното производство.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи – Д. И. С. и З. Г. Г..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.