№ 73/13.02.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3620 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 562/ 25.04.2016 г. по гр. д. № 337/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 5114/ 17.12.2015 г. на Варненски районен съд в обжалваната част, осъжда на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 01.12.2010 г. – 31.03.2015 г. З. К. Ж. да заплати на К. Б. С. сумата 9 402 лв. за лично ползване на един съсобствен (при равни дялове) апартамент в [населено място], ведно със законната лихва от 08.05.2015 г.

Решението се обжалва от З. Ж. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроси, свързани с необходимостта съсобственикът отново (повторно) да отправи писмено искане до съсобственика, който ползва общия апартамент лично в хипотезата на влязло в сила решение, с което между същите страни, но за друг (предходен период) е пресъдено вземане с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС; за това, в какво се изразява преченето по смисъла на чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 ЗС и за това, дали предоставеният на ответника по касация ключ от апартамента изключва възникването на това вземане. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд е решил въпросите в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК и с тълкувателно решение № 7/ 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС Претендира разноски.

Ответникът по жалбата К. С. възразява, че е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол, а решението е...