О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 68

София, 13.02.2017 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева

ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева Светлана Калинова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3792 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. А. от [населено място] срещу решението на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 14.04.2016г. по в. гр. д.№85/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстнационния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. А. срещу [фирма] –София, [община] и Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.124 ГПК с искане съдът да признае за установено, че ищецът е собственик на част от земната повърхност с площ 890кв. м., представляваща поземлен имот с проектен номер 83583.43.43 по КВС на [населено място], [община], която част попада съгласно КВС в имот с №83853.43.26- [фирма], имот №83853.43.36-Министерство на земеделието и храните на РБ и имот №83853.43.103- [община].

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса бил ли е одържавен процесния имот и налице ли е пречка по смисъла на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на такъв недвижим имот, за който не е установено да е бил част от Държавния поземлен фонд. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е възложил в тежест на ищеца, основаващ претенцията си на давностно владение, да доказва, че праводателите му са заявили за възстановяване по реда на чл.10 ЗСПЗЗ процесния имот, а същевременно с решението е...