Образувано е по искане на Н. П. от гр. С. за отмяна на влязло в сила определение №4518/06.10.98г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. д.№1689/98г., потвърдено с определение №4976/30.10.98г., постановено от петчленен състав на Върховен административен съд по адм. д.№4252/98г. Исканата отмяна е на основание чл.239, т.6 от АПК-когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Като фактическо основание за отмяната се сочи решение на Европейския съд по правата на човека със седалище в гр. С., Р. Ф., постановено на 22.11.07г. по дело "Н. П. / България", образувано по жалба №61360/00, подадена от Н. П..
С решението, което се сочи като основание за отмяна, е постановено, че е налице нарушение на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека, в резултат на отказан на жалбоподателят достъп до трибунал, компетентен да разглежда всички въпроси, имащи отношение към това, дали той е несправедливо уволнен.
С искането за отмяна на определенията, извън излагане на подробни обстоятелства по спора с Министерски съвет във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение и съдебните процедури във връзка с този спор, искателят навежда довод, че към настоящия момент, спорът следва да се разреши по Закона за държавния служител. Иска се отмяна на определенията и връщане на делото за ново разглеждане в надлежния съд с посочване откъде да започне новото разглеждане.
Ответникът по искането - Министерски съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител, по делото-юрк.. М., оспорва искането. Подробни съображения във връзка с оспорването са развити в писмено възражение, представено по делото на 28.02.08г. Правят се възражения за недопустимост и неоснователност на искането. В съдебно заседание, проведено на 03.04.08г. процесуалният представител на МС на РБългария твърди, че искането е преждевременно предявено, преди влизане в сила на решението на Европейския съд по правата на човека. В подробното становище, освен изложение на данни за хронологията и съдържанието на развилите се до момента съдебни производства, се твърди, че решението на Европейският съд по правата на човека по жалбата на Н. П. е основанието по чл.239, т.6 от АПК за исканата отмяна, но не е задължение за нейното постановяване. Поддържа се, че и в настоящия момент ВАС не е компетентен да се произнася по жалбата срещу Заповед №Н-2882/27.07.97г. на министъра на държавната администратция, тъй като тя не е административен акт по смисъла на чл.128, ал.2 от АПК и касае не административно, а трудово правоотношение. Иска се отхвърляне на искането.
Върховният административен съд, Първа колегия, в настоящия съдебен състав приема следното : По допустимостта на искането:
Искането е допустимо, тъй като е направено от заинтересовано лице в срока по чл.240, ал.1 от АПК.
В конкретния случай, макар и да е направено преди решението на ЕСПЧ да е станало окончателно, с оглед ангажираните доказателства за последното обстоятелство, искането за отмяна следва да се разгледа в настоящото производство. По основателността на искането:
С определенията, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е оставил без разглеждане жалба от Н. П. срещу Заповед №Н-2882/28.07.97г. на министъра на Държавната администрация за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.325, т.3 от Кодекса на труда, считано от 30 юли 1997г. С жалбата се е искало прогласяване на нищожността на заповедта и възстановяване на жалбоподателя на работа в Министерски съвет. Мотивите на тричленния състав на ВАС са, че обжалваната заповед не представлява индивидуален административен акт, а е волеизявление на административен орган във връзка с двустранен договор, срещу което, жалбоподателят е имал възможност да се защити чрез оспорването му по реда на чл.344, ал.1, пред.1 от КТ. Петчленният състав на ВАС в определението си, с което оставя в сила определението на тричленния състав, приема, че обжалваната заповед е административен акт на компетентен орган от държавната администрация, но не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.2 от ЗАП, тъй като нейното въздействие е насочено в сферата на правоотношението между два равнопоставени правни субекта. Петчленният състав на ВАС е приел, че спорът не е подсъден на ВАС, тъй като се касае до гражданскоправен спор, който жалбоподателят е могъл да реши по общия исков ред.
Установеното нарушение на правото на жалбоподателя за достъп до трибунал, компетентен да разгледа всички въпроси, имащи отношение към уволнението му, както е гарантирано от чл.6 пар.1 на Конвенцията, Съдът по правата на човека е обосновал с безспорния факт, че към момента на уволнението на жалбоподателя /30 юли 1997г./ той не е имал право на достъп до съд по националното законодателство за завеждане на дело за несправедливо уволнение по силата на ограничение, наложено с чл.360, ал.2 от Кодекса на труда, както и, че споменатото ограничение е било в сила през шестмесечния период, през който жалбоподателят е могъл да заведе такова дело, а за последния срокът на давност за предявяване на иск вече е бил изтекъл към момента, в който то е обявено за противоконституционно. Съдът по правата на човека е приел, че изключването на правото на достъп до съд не е било обосновано по отношение на жалбоподателя, като се е позовал на констатацията на Конституционния съд на РБългария в решение от 30.04.98г., с което разпоредбата на чл.360, ал.2 от КТ, в определени части, вкл. и в частта относно заеманата длъжност от жалбоподателя - главен съветник, е обявена за противоконституционна.
Настоящият съдебен състав на ВАС преценява искането като основателно по следните аргументи:
Изтъкнатото основание за отмяна в искането е едно от конкретно посочените в чл.239 от АПК и наличието му се доказва с представеното решение на Европейския съд по правата на човека. Изхождайки от точния смисъл на разпоредбата на чл.239, т.6 от АПК, тези две обстоятелства са достатъчно основание за отмяна на атакуваните определения. След отмяната, делото следва да се върне на друг тричленен състав на трето отделение на ВАС, който да се произнесе по жалбата на Н. П. срещу Заповед №Н 2882/28.07.97г. на Министъра на Държавната администрация, като при преценката относно допустимостта й се вземе предвид и решението на Европейския съд по правата на човека, постановено по делото "Н. П. срещу България".
Воден от горните съображения и на осн. чл.244, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав на Първа колегия, РЕШИ: ОТМЕНЯ
определение №4518/06.10.98г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д.№1689/98г. и потвърждаващото го определение №4976/30.10.98г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. д.№4252/98г. ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. К./п/ С. А./п/ Т. Н./п/ А. Д./п/ И. А.а/п/ Е. М. И.А.
Особено мнение на съдиите И. А.а и Т. Н.
Не споделяме становището на мнозинството от съдебния състав, че в конкретния случай, самото наличие на решение на Европейския съд по правата на човека, установяващо нарушение на Конвенцията, е достатъчно основание за отмяна на процесните определения на ВАС. Такъв би бил случаят ако ВАС е разполагал с нужната юрисдикция да се произнася по трудовоправни спорове. Върховният административен съд обаче, както към момента, в който е сезиран с жалбата на Н. П., така и към настоящия момент, не разполага с такава компетентност.
От самата същност на производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, на процесното основание, следва, че освен доказване на основанието за отмяна е необходима и преценка доколко то е от естество да промени атакувания резултат. Тази преценка не означава навлизане в съществото на спора, а е необходима за постигане целите на производството за отмяна-да осигури баланс между принципа за стабилитет на съдебните актове от една страна и отмяната на неправилните такива на лимитативно изброените основания. Това означава, че макар разпоредбата на чл.239 т.6 АПК да не предвижда изрично, нарушението, констатирано с решението на Европейския съд по правата на човека, следва да е от съществено значение за правилността на атакувания по този извънреден способ акт.
По изложените съображения считаме, че макар и да е налице формално основанието на чл.239, т.6 от АПК, в конкретния случай, не следва да се отменя прекратителното определение на тричленния състав на ВАС и оставящото го в сила определение на петчленен състав на ВАС, тъй като те са правилни.