Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., подадена чрез гл. юрк. З. Б., против решение № 2158/16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 870/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено негово Решение за промяна на митническа стойност № 475/10.03.2011 г., с което са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0102749/08.07.2010 г. в размер на 337,43 лв. ведно със законната дължима на основание чл. 232, § 1, б. „Б” от Регламент № 2913/92 г. на Съвета.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т.3 от АПК. Иска да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на началника на М. П.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Садат" ООД, в представено становище и чрез процесуалния си представител адв.. В., оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна - Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на АС-Пловдив е отменено по жалбата на "Садат" ООД решение на началника на М. П., с което е определена нова митническа стойност по ЕАД №10BG003000H0102749/08.07.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС.

Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач, като не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е изведен извод, че декларираната стойност е занижена. Позоваването на направен сравнителен анализ в базата данни на Агенция "Митници" не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта. Липсва посочване на конкретно осъществен внос, респективно продажби, за какви точно стоки, от който точно износител, респективно вносител и прочие правнорелевантни факти, въз основа на които административния орган е изградил своите изводи. Дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесното решение на началника на М. П. като незаконосъобразно. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че неправилно е приложен материалният закон. От представените по делото доказателства съдът е приел, че безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и това е стойността декларирана в процесния ЕАД и не са налице основания за определянето й по чл. 30, §2, б."б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно.

Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Възприето е като краен резултат, че представените от дружеството документи при митническото оформяне на стоките доказват по безспорен начин декларираната митническа стойност по ЕАД №10BG003000H0102749/08.07.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи изводът в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност.

Правилно съдът е приел, че акта е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол.

Отделно, изложени са мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства. Не се спори между страните, а се установява и от събраните в административното и съдебно производство доказателства, че на 08.07.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0102749 "Садат" ООД е декларирало стока №1 освежител за въздух марка „ТАНГО”, с нето тегло 1296 кг. и стока № 2 – дезодорант за тяло марка „ТАНГО”, с нето тегло 437 кг. и е декларирана митническа стойност съответно 1158 евро, равняващи се на 2264,85 лв. и 874 евро, равняващи се на 1709,40 лв. и режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление". Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на Решение № 475/10.03.2011 г. на Н. М. - Пловдив, с което възприемайки изцяло така изложената фактическа обстановка, административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя за стоката по процесния ЕАД не е реална и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, §2 ,

б."б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. Други доказателства в хода на административното производство не са събрани.

В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени придружени с превод на български език: Договор от 04.01.2010г. сключен с доставчика, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури; представена е и квитанция за вземане, издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната фактура № 109052/06.07.2010 г. в размер на 2 032 евро е получена в брой на 15.07.2010 г., Опаковъчен лист от 06.07.2010 г.

и Износна митническа декларация от 08.07.2010 г. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, в настоящото производство, от ответника по касация са представени допълнително и извлечения от счетоводството му за процесия период – м. 07.2010 г., а именно счетоводно отразяване на митническа декларация ЕАД № 10BG003000H0102749/08.07.2010 г., дневник за покупките, справка декларация по ЗДДС, сметка 304 „Склад стоки” и сметка 404 за доставчика, както и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на "Садат" ООД за отчетен период месец юли 2010 г.

При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на каквито и да е доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 30 и 31 от Регламента, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 29 § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. В случая декларираната от вносителя митническата облагаема стойност по ЕАД – 2032 евро съответства и на декларираната от доставчика при износа пред компетентните турски митнически власти стоки, а именно - стоки на обща стойност 2 032 евро. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО.

В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства за това.

С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната.

По изложените съображения Върховният административен съд възприема изводите на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 30, §2 ,

б."б" от МК, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена.

Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат направените за касационната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2158/16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 870/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА

М. П. да заплати на "Садат" ООД, гр. П., бул. "В. Л." № 168 направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лв. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ц. Т./п/ Б. Ц.

М.Ч.