Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от С. Х. К. от гр. С., срещу решение № 170 от 28.11.2006 г., постановено по адм. дело № 3129 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на закона и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 258 от ЗМВР отм. във вр. чл. 33 от ЗАП отм. по жалба на С. Х. К. е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 3-1339 от 04.02.2005 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 и чл. 239, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗМВР отм. му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като старши полицай при Второ РПУ - СДВР.

Преценявайки законосъобразността на административната заповед на основание събраните в административното и съдебното производство доказателства, съдът е приел, че административната заповед е законосъобразна, и жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал правния си извод върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

От доказателствата по делото е установено, че на 13.01.2005 г. при извършена проверка на документите по кадровото дело на жалбоподателя се установява депозиран рапорт до министъра на вътрешните работи за назначаване на "подходяща офицерска длъжност" с приложено към рапорта ксерокопие от диплома за завършено висше образование в УНСС.

В УНСС е направено писмено запитване за автентичността на представената диплома и е получен отговор с писмо вх. № 1456 от 20.01.2005 г. по описа на Второ РПУ - СДВР, че диплома под описания номер не е издавана на името на Стойчо Хр. Караянков от УНСС.

Назначено е извършване на служебна проверка и е образувано дисциплинарно производство и със заповед № 3-1339 от 04.02.2005 г. на директора на СДВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 и чл. 239, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 204, ал. 2 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същият е освободен от служба като "старши полицай" при Второ РПУ - СДВР.

При тези установени обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че административният орган е изложил мотиви в заповедта, с които обективно е описал фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, в съответствие с изискването на чл. 213, ал. 1 и 2 от ППЗМВР отм. .

Административният орган е изпълнил процедурата, предвидена за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - извършена е служебна проверка по инициатива на административния орган от комисия, назначена със заповед № 15 от 17.01.2005 година.

Със справката от извършената служебна проверка, видно от протокол с рег. № 292 от 26.01.2005 г., на основание чл. 212, ал. 2 от ППЗМВР отм. жалбоподателят също е запознат срещу подпис на 26.01.2005 г. и отбелязване, че ще направи възражение в писмен вид.

С предложението от 26.01.2005 г. за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение и освобождаване от служба в МВР" жалбоподателят е запознат (с отметка, че е отказал да подпише), като заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на жалбоподателя на 14.08.2005 г. с оформен протокол за отказ да подпише последната.

При проверка на административната процедура по постановяването на заповедта съдът законосъобразно е приел, че административният орган е спазил и изпълнил административнопроизводствените правила, като на жалбоподателя е предоставена възможност да упражни изцяло правото си на защита и за възражения и доказателства във връзка с нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание.

Основният довод в жалбата за незаконосъобразност на обжалваното решение е, "че съдът в нарушение на закона е приел, че са налице дисциплинарни нарушения, допуснати от жалбоподателя, за които административният орган е приложил разпоредбата на чл. 235 от ЗМВР отм. . За конкретния случай жалбоподателят не е нарушил служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, и не е нарушил служебната дисциплина при и по повод изпълнение на служебни задължения".

Този довод е поддържан и пред първоинстанционния съд и изложените от съда мотиви са обосновани и законосъобразни.

Правният извод на съда, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. за конкретното поведение на държавния служител от МВР, е законосъобразен.

Съдът законосъобразно е приел, че поведението на жалбоподателя (представил фалшива диплома за висше образование и направил рапорт да бъде назначен на офицерска длъжност именно на основание тази диплома) обективно е преценено от административния орган като "грубо нарушение на общоприети правила за чест и достойнство на служител от МВР" - т. е. че служителят съзнателно е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в поведение, несъвместимо с морала, и в действия, уронващи престижа на службата.

Според правната норма на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. нарушения са и деянията, когато с тях не са нарушени пряко служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, но поради нарушение на морални норми поведението се преценява като "несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата", което включва негативната оценка, дадена от наказващия орган.

За целите на дисциплинарното производство по реда на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. е достатъчно установяването на обстоятелството, че с деянието си служителят е нарушил установения обществен ред и поведението му се оценява като несъвместимо с морала и че с това деяние не е спазена служебната етика, както законосъобразно е приел и съдът.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 28.11.2006 г., постановено по адм. дело № 3129 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд, АК, ІІІ-Ж състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. К./п/ Й. Д.

П.И.