КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 4.01.2011 г. по адм. д. № 4076/10 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 25.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е основателна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна.

Условие за прекратяването на служебното правоотношение по взаимно съгласие е уведомяването на насрещната страна за приемане на предложението й в 10-дневен срок от получаването му - чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл.

Предложението на служителя е получено от министъра на 16.02.2010 г., а приемането му е съобщено с получаването на заповедта за уволнение на 2.03.2010 г., за което служителят се е подписал на неин екземпляр, след изтичане на 10-дневния срок .

Съдът не е имал възможност да цени обяснението от 22.03.2010 г. (а не от 22.02.2010 г., както сочи решението), че факс на заповедта бил предаден на служителя от младши експерт на 26.02.2010 г. Това писмо не е официален документ, защото е извън удостоверителната компетентност и на експерта, и на областната служба по земеделие, до която е адресирано - чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. То е с характер на свидетелско показание, което следва да е изслушано от съда, за да е валидно - чл. 163, ал. 1 и чл. 171 ГПК вр. чл. 144 АПК.

При фингираното от чл. 103, ал. 1, т. 1 неприемане на предложението уволнението по взаимно съгласие е било незаконно. Решението, с което то е потвърдено, противоречи на материалния закон, следва да се отмени и замени с друго за отмяна на уволнението.

Воден от това и на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 4.01.2011 г. по адм. д. №...