Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Н. Д. П., от гр. С., срещу решение № 7838 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 4939/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът – Директорът на Столично управление „Социално осигуряване”, не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 7838 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 4939/2013 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав, е отхвърлил жалбата на Н. Д. П., от гр. С., срещу решение № РО – 233 от 19.04.2013 г. на Директора на Столично управление „Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 212-00-1983-1 от 14.03.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Столично управление „Социално осигуряване”.

Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда да следното:

По заявление вх. № 212- 00-3734 от 03.05.2011 г., с разпореждане № 212-00-3734-1 от 16.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Столично управление „Социално осигуряване”, на Петлова е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 30.04.2011 г. – 29.03.2012 г., като тя е ползвала обезщетение само за периода 30.04.2011 г. до 12.05.2011 г., тъй като е започнала работа.

Впоследствие трудовото правоотношение между жалбоподателката и „ИПК Родина” АД е било прекратено, считано от 01.03.2013 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. На 01.03.2013 г. Петлова е подала заявление вх. № 212-00-1983...