Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Д. К. Б. от Асеновград срещу решение № 12878 от 20.12.2006 г. по адм. дело № 6124 от 2006 г. на V отделение на Върховния административен съд. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна - областният управител на област П., не взе становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 94-07-39 от 25.05.2006 г. на областния управител на област П.. Тричленният състав приел, че жалбоподателят е бил обезщетен за претърпяната от него репресия. При наличието на императивната забрана по чл. 6 от ЗПГРРЛ не може да претендира повторно изплащане на обезщетение, тъй като правото му на еднократно обезщетение вече е погасено. Обжалваното решение на областния управител е издадено от компетентен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила.

Така постановеното съдебно решение е правилно и в съответствие с материалния закон - ЗПГРРЛ. Не съществува правна норма, с която да е предвидено "заплащане на разликата, която не е получил", съобразно наведения в касационната жалба довод. С изменението на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 29 от 2005 г.) в срока по § 11 от ЗИД на закона не е предвидено повторно реализиране на правото на еднократно обезщетение, нито получаване на разликата между първоначално полученото обезщетение. Освен това се касае за едно осъждане на основание чл. 70, ал. 1 от НК и изтърпяване на част от "лишаването му от свобода" в затвора в С. З..

Водим от горното и...