Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. К. Б. против решение по адм. д.№ 336/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд. Иска отмяната му като незаконосъобразно и постановено при нарушения на процесуалните правила. Твърди, че деянията са извършени в изпълнение на заповед на прекия началник, освен това доказателствата по делото не установяват служебни задължения за изготвяне на писмени доклади, съпроводителни писма, требвания и т. н. За изготвянето им не следва да носи дисциплинарна отговорност, тъй като не е лицето, което ги издава. Не е обсъдено цялостното поведение на лицето, съгласно чл. 240, ал. 3 от ЗМВР.

Ответната страна ОД"Полиция" Варна не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал.1 от ЗВАС отм. , но действал към момента на сезиране на касационната инстанция, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред окръжния съд е образувано по жалбата А. К. Б. против заповед № К-05/ 4.01.2005 г. на Директора на РДВР -Варна, с която на основание чл.239, ал.1, т. 5 от ЗМВР отм. е дисциплинарно уволнен като главен сержант, затова че на 21.10.2005 г. е изготвил фиктивен рапорт, че е довел в ДВНМН - Варна три лица, вписал ги е дневника за доведени лица, попълнил данните им в картотеката, изготвил требвания за пътуване и получил за тях парична сума в размер на 45 лв. от транспортна фирма, която предал на началника подп. В.Иванов. По делото е установено, че деянието е извършено по устна заповед на подп. В. И., който се мотивирал, че парите са необходими за закупуване на щори за дома. Не е спорно, че жалбоподателят не се е облагодетелствал и че не е издател на съпроводителните писма и...