О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2355

Гр. София, 23.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 16.04.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

т. д. № 2814/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 548/08.05.2024 г. по в. гр. д. № 3104/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4482 от 15.08.2023 г., постановено по гр. д. № 9598/2021 г. по описа на Софийския градски съд, І – 29 състав, в частта за осъждането на касатора да заплати на Г. П. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 26 500 лв. – застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка КАСКО +, сключен във формата на комбинирана застрахователна полица № 44012952100160 от 30.12.2020 г., за настъпило застрахователно събитие – кражба на л. а. ЛЕНД РОВЪР, с рама SALLSAA649А212960, ДК [рег. номер на МПС] , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се сочи, че решението е очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, както и произнесено в противоречие със задължителната съдебна практика. Правят се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил възраженията на застрахователя за липса на идентичност между автомобила, представен за оглед при сключване на застрахователния договор, и процесния автомобил; че декларираните от застрахования обстоятелства при завеждането на щетата не съответстват на събраните данни за противозаконно отнемане на автомобила; че не са налице доказателства за покрит риск съобразно т. 2.2.1. от Раздел ІІ от Общите условия; както и че е налице изключението по т. 9.1.9. от Общите условия в Раздел І (опит за измама или измама, вкл. деклариране на обстоятелства, различни от действителните). Твърди се също необсъждане на всички доказателства, възражения и доводи на страните, в нарушение на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, с присъждане на сторените за производството разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли да се допусне касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи, определени в Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета (т. 9.1.9. от Раздел І от Общите условия); 2. Следва ли съдът да се съобрази с волята на страните по застрахователния договор и да отхвърли претенция за обезщетение, когато по делото бъде установено, че вредите са в резултат на събитие, представляващо изключен от застрахователно покритие риск; 3. Достатъчно ли е установяването на обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие е изключен от застрахователно покритие риск, за да бъде отхвърлен искът за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на това събитие, или е необходимо по делото да се изследват и докажат и други обстоятелства; 4. Кои други обстоятелства подлежат на изследване и доказване в горната хипотеза; 5. Какъв е критерият/критериите, разграничаващи хипотезата на „неизплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради изключен от застрахователно покритие риск“ от хипотезата на „отказ от изплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахованото лице“; 6. Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства, възражения и доводи на страните, както и на правнорелевантните факти по делото.

Наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба се релевира по въпроса относно правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя (въпрос № 7), като се твърди противоречие между обжалваното решение и решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на І т. о. Повтарят се доводите от касационната жалба, че въззивното решение е постановено в противоречие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не е надлежно мотивирано. В тази връзка се сочи задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практика по чл. 290 ГПК, която е пряко относима към поставения шести въпрос. Бланкетно се навежда и основанието за достъп до касация на чл. 280, ал. 2 ГПК (с оглед оплакванията за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт).

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК поддържа, че не е налице приложното поле на касационното обжалване; оспорва и основателността на жалбата. Моли за присъждане на разноските, сторени за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280 ГПК и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел следното:

От представената по делото комбинирана застрахователна полица № 440120021047508 от 30.12.2020 г. и приложените Общи условия, сметки и приемо-предавателен протокол от 30.12.2020 г. се установява, че страните са сключили договор за имуществена застраховка „Каско+” с клауза - П. К. за притежаваното от ищеца Н. МПС - л. а. Л. Р. модел Р. Р. с рама SALLSAA649A212960, година на производство – 2009 г., с ДК [рег. номер на МПС] , при застрахователна сума от 29 300 лева и със срок на действие - до 23.59 ч. на 29.12.2021 г., при застрахователна премия от 1 925.01 лева, разсрочена на вноски, и заплатени своевременно първа и втора вноска, съответно на 30.12.2020 г. и 29.03.2021 г. При регистрацията е извършен преглед и е установена техническа изправност на автомобила. При сключването на договора, видно от описаните като неразделна част от полицата документи, е изготвен протокол за оглед на МПС и е монтирано допълнително защитно средство на автомобила тип Имобилайзер от МАК 06 ООД.

За процесното застрахователно събитие ищецът Н. е подал на 23.04.2021 г. претенция № 44012952100160, уведомление до застрахователя и обяснение, като е предал и регистрационните талони на автомобила, 1 бр. ключ и 2 имобилайзера. Допълнително е представил и други документи, вкл. на 14.05.2021 г. е представил удостоверение за банкова сметка и служебна бележка от органите на МВР, а на 17.06.2021 г. – прокурорско постановление и нотариално заверено пълномощно. Видно от удостоверение от 12.05.2021 г. на Второ РУ на СДВР, справки от СДВР, включително и за прекратяване регистрацията на автомобила на 22.07.2021 г., и постановление от 27.05.2021 г. на СРП е било образувано и водено наказателно производство срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на автомобил Л. Р. с ДК [рег. номер на МПС] от владението на Г. Н., който на 21.04.2021 г. около 18.00 ч. паркирал автомобила в [населено място], [жк], на паркинг пред [жилищен адрес] и на 23.04.2021 г. около 10.00 ч. установил, че същият не бил на мястото, където е паркиран; впоследствие образуваното ДП № 226 ЗМК № 674/2021 г. на Второ РУ на МВР, пр. пр. № 12224/2021 г. на СРП, е било спряно на основание чл. 199 във вр. с чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.

Въз основа на горната фактическа обстановка въззивният съд е направил следните изводи:

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни и тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403 и чл. 404 КЗ и сключения между страните договор за имуществено застраховане - да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява възникването на валидно облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане във формата на застрахователна полица, по силата на който ответникът е поел задължението да заплати обезщетение за настъпилите по отношение на застрахованото МПС вреди при осъществяване на покритите от застраховката рискове, сред които е и рискът „Кражба“. Установява се и настъпването на предвидено в договора застрахователно събитие, а именно – противозаконното отнемане от неизвестно лице на застрахованото МПС в периода 22-23.04.2021 г. от владението на ищеца, без негово съгласие, с намерение за противозаконното му присвояване.

За неоснователни са намерени наведените от ответника възражения за нищожност на застрахователния договор на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради невъзможен предмет и на основание чл. 349, ал. 2 КЗ - поради липса на застрахователен интерес от сключването му. Като е счел разпоредбата на ЗЗД за приложима на общо основание, съдът е посочил, че невъзможността на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД може да е правна или фактическа. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието – така разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай ответникът се позовава именно на фактическа невъзможност на предмета на договора, навеждайки обстоятелства, че към момента на сключването му процесният автомобил е бил тотално увреден от опожаряване и негоден за експлоатация, поради което за оглед от застрахователя не бил представен същият, а друг автомобил, които твърдения са недоказани по делото. При имуществена застраховка на МПС основните индивидуализиращи белези са поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство (номер на рама), както и регистрационен номер, като останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др., са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. Процесният автомобил е индивидуализиран с идентичен идентификационен номер във всички индивидуализиращи го документи, включително и тези за вноса му, представени при първоначалната му регистрация в страната, където получава и регистрационен номер. Съгласно чл. 143 ЗДвП не се регистрира превозно средство, което е с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По делото не се установява пред застрахователя да е бил представен друг автомобил, а не застрахованият, както и идентификационният номер да е подправен, заличен или повреден, съответно различен от горепосочения. Напротив, доказва се, че за същия автомобил, описан както с основните му индивидуализиращи белези, така и с категория, марка, модел и др., при извършения към сключване на процесния застрахователен договор оглед не само не са установени увреждания - т. е. към този момент същият е представлявал имуществено благо, видно и от удостоверителните документи за неговия преглед, но и в него, в изпълнение на изискванията на застрахователя, е монтирано допълнително защитно устройство тип Имобилайзер. Поради това съдът е приел, че процесният автомобил е бил технически изправен и като годен предмет на застраховане е бил застрахован от ответника с процесния застрахователен договор, съответно - при наличие на застрахователен интерес за ищеца, произтичащ от правото му на собственост върху автомобила. По изложените съображения съдът е формирал извод за валидност на възникналото между страните застрахователно правоотношение.

За неоснователни са намерени и доводите на ответника за неяснота относно обстоятелствата, при които е настъпила кражбата. Според въззивния съд настъпването на процесното застрахователно събитие се доказва по несъмнен начин от представеното по делото удостоверение от 12.05.2021 г. на Второ РУ на СДВР и от постановлението за спиране на наказателно производство. Доказателства за времето, мястото и обстоятелствата във връзка с противозаконното отнемане на процесния автомобил, различни от отразените в посочените официални документи, не са ангажирани по делото. Застрахованият е изпълнил задължението си да представи на застрахователя необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие чрез представяне на съответните документи. Същият е уведомил също така своевременно застрахователя и органите на МВР за настъпилото събитие, като с тези свои действия е изпълнил задължението си да ограничи вредите на застрахованото имущество.

Ответникът не е ангажирал и доказателства ищецът да не е изпълнил конкретно договорно задължение по застрахователния договор, съответно такова бездействие на застрахования да е довело до реализиране на застрахователното събитие – противозаконното отнемане на процесния автомобил, като възражението в този смисъл е бланкетно. Неконкретизирано по вид и съдържание също така е и твърдението на ответника за невярно или неточно обявяване пред него на обстоятелствата при сключването на застрахователния договор и на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Такова невярно обявяване от ищеца като застрахован по процесния застрахователен договор не се доказва по делото.

С горните мотиви въззивният съд е приел, че в случая фактическият състав, ангажиращ отговорността на застрахователя по чл. 405 КЗ, е осъществен.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения:

Относно характеристиките на правния въпрос като обща селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по задължителен начин е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на обсъжданата разпоредба трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество.

В конкретния случай поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси (с изключение на въпрос № 6) не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. В голямата си част те представляват просто друга форма за израз на оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение, като не съответстват на формираната от въззивния съд воля както от фактическа, така и от правна страна. Така по първия въпрос следва да се посочи, че съдът не е приел застрахованият да е бил в неизпълнение на клаузи от общите условия; по втория, третия и четвъртия въпрос – че съдът не е приел вредите да са настъпили в резултат на събитие, представляващо изключен риск; не е изразена и воля по въпроса (под № 5) за разграничението между отказа на застрахователя да изплати обезщетение поради изключен от застрахователно покритие риск и поради неизпълнение на договорно задължение на застрахования, както и по въпроса (поставен под № 7) за правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е нужно да се разглеждат релевираните от касатора допълнителни селективни основания.

Шестият въпрос е процесуалноправен (касае задължения на въззивния съд по чл. 236, ал. 2 ГПК) и е принципно значим за изхода по делото. По него обаче не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора и служебно известна на съда. Въззивният съд е обсъдил и преценил поотделно и в съвкупност относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните, вкл. правнорелевантните факти по делото, въз основа на които е изградил крайния си извод. Касаторът не е посочил изрично кои са необсъдените в обжалваното решение доказателства и какви факти биха се установили от тях, а оплакванията, че възраженията му не са били съобразени, не отговарят на данните по делото. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът е отрекъл ищецът да е декларирал неверни данни при сключване на застрахователния договор или във връзка със застрахователното събитие, както и е намерил за неоснователни възраженията, че настъпването на събитието „кражба на МПС“ не е доказано, че е налице застрахователна измама и пр. Правилността на тези изводи, както вече се посочи, стои извън предмета на производството по селектиране на касационните жалби в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност по смисъла на цитираната разпоредба представлява квалифицирана форма на неправилност, видна пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт и изразяваща се в превратно приложение на закона, приложение на несъществуваща правна разпоредба или грубо нарушение на правилата на формалната логика, от каквито пороци обжалваното въззивно решение не се установява да страда.

При този изход от спора в касационната инстанция в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за защитата му разноски (надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с договор за правна защита и съдействие от 01.08.2024 г. и вносна бележка от 02.08.2024 г.) в размер на 2 490 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 548 от 08.05.2024 г. по в. гр. д. № 3104/2023 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на Г. П. Н., ЕГН [ЕГН], разноски за касационната инстанция в размер на 2 490 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: