Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на Х. Р. Л., гражданин на Швейцария, срещу решение № 12/29.01.2007 г. по адм. д. № 305/2006 г. на Сливенския окръжен съд, Административен състав.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК.

С обжалваното съдебно решение, окръжният съд отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № 1098/15.09.2006 г. на Директора на ОДП - Сливен, с която на осн. чл. 43, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в РБългария му е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 5 "забрана за напускане на РБългария", предвид обстоятелството, че е представител на длъжника-дружество ТД "Швейцарско българско дървопреработващо дружество" АД, по изп. д. № 2377/2006 г. по описа на АДВ РД - Бургас, ИРМ гр. С.. Съдът приел жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за издадена в съответната надлежна писмена форма и от компетентен орган, съобразно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ - директора на ОД "П" гр. С., и, при спазване на процедурата по издаването й.

В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и преценка на доказателствата неправилно. Касационната жалба е неоснователна.

Безспорно между страните е, че съществува задължение на представляваното Швейцарско дружество от касатора и че е образувано изпълнително дело за задължение над 5000 лв. без да е налице дадено обезпечение на задължението. Това задължение е към РБългария и именно Агенцията за държавни вземания РД - гр. Б. е направила искане за налагане на принудителната административна мярка по чл. 39а, т. 5 ЗЧРБ. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки, за наложената принудителна административна мярка "забрана за напускане на РБългария". Окръжният съд е обсъдил всички доказателства по делото и постановеното от него съдебно решение...