Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на Х. Г. Х. от гр. С., срещу Заповед № К-5323/22.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 254, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение като инспектор, разузнавач VІ степен в Районно полицейско управление - Свиленград към Областна дирекция "Полиция" - Хасково при НС "Полиция".
Ответната страна, Министерство на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.
Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.
В жалбата се прави възражение за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като са посочени факти, наспъпили преди влизане на ЗМВР в сила от 01.05.2006 г., който няма обратно действие, и, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, подробно посочени в жалбата.
Изложените мотиви на обжалваната заповед са, че за период от м. декември 20005 г. до м. април 2006 г. жалбоподателя в нарушение на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в нарушение на вътрешноведомствения ред за организацията на работата на органите на МВР по заявителски материал, след като е бил уведомен за извършена кражба на мобилен телефон и е получил данни за евентуалния извършител на деянието, не е образувал дознание и не предприел незабавни действия по доказване на извършеното престъпление и неговото авторство, използвал регистрационен номер на друг заявителски материал за получаване на информация свързана с извършената кражба, с което въвел в заблуждение прекия си началник и с действията си прикрил извършителя на кражбата - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.
Административният орган със Заповед № К-4609/08.11.2006 г. е образувал дисциплинарно производство. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта на 16.11.2006 г. Дал е писмени обяснения на 21.11.2006 г. приложени към преписката. Снети са и писмени обяснения от други лица във връзка със случая. Изготвена е Обобщена справка рег. № 21987/30.11.2006 г. По телефона, жалбоподателят е бил поканен да се яви в сградата на РПУ-Свиленград, за да се запознае със Справката, но той отказал, за което е съставен Протокол от 06.12.2006 г. и прието, че се връчва при отказ, като са отразени имената на двама служители Н. А. и А. Т.. За връчването на Обобщената справка жалбоподателят възразява, че се е намирал в отпуск по болест в този ден, като е бил хоспитализиран за една седмица в местната болница. Счита, че не е налице отказ да получи справката. Следвало е да му бъде връчена след изтичане на отпуска по болест, за да представи писмените си обяснения, които всъщност ги представил непосредствено след връчването на заповедта, което съставлява допуснато съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 243, ал. 3 ППЗМВР отказа на извършителя да се запознае или да подпише Обобщената справка се удостоверява по реда на чл. 237, ал. 3, а този текст изисква съставяне на протокол с подписа на двама служители на МВР, какъвто в случая е съставен на 06.12.2006 г. На тази дата, жалбоподателят е бил в отпуск по болест, видно от Болничен лист № 1019497, издаден от МБАЛ - Свиленград ЕООД. При тези данни и предвид началната дата за започване на дисциплинарното производство от 08.11.2006 г. до датата на издаване на заповедта за уволнение 22.12.2006 г. се установява, че жалбоподателят се е намирал в отпуск по болест. Това обстоятелство обаче не е пречка дисциплинарното производство да продължава - ал. 2 на чл. 237 ППЗМВР.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство.
Жалбоподателят прави възражения и за допуснато нарушение на материалния закон в обжалваната заповед.
От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като не е изпълнил една от основните си задачи на служител на МВР, действайки не по установения ред за предотвратяване и разкриване на престъпленията. Умишлено не е завел жалбата на И. М. като заявителски материал, като е използвал друг такъв, за да събере необходимата му информация. С тези си действия, освен че е нарушил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е въвел в заблуждение и прекия си началник и с действията си е прикрил извършителя на кражбата на мобилния телефон.
При налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 225, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Откриване на нарушението е Обобщената справка с дата 30.11.2006 г., а извършване на нарушението е периода от м. декември 2005 г. до април 2006 г., който период попада в рамките на едногодишния срок - до издаване на обжалваната заповед на 22.12.2006 г.
С оглед изложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Г. Х. от Свиленград, срещу Заповед № К-5323/22.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ Г. Х. Д.Л.