Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” против решение № 2461 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 2791 / 2015 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № ЧР-1420/ 06.08.2015 г. на същия административен орган, с която на А. И. А. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, на основание чл. 89, ал. 2, т.1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания и след установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на А. против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски, включващи и възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 ЗДСл писмена форма. Спазена е и процедурата по налагане на дисциплинарната санкция – служителят е наказан след като в съответствие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл е изслушан от административнонаказващия орган (протокол) и са приети писмените му обяснения, проведено е дисциплинарно производство, а заповедта на дисциплинарнонаказващия орган е издадена в срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл.

Правилно и в съответствие с представените доказателства е и заключението на първоинстанционния съд, че въпреки изложеното заповедта следва да бъде отменена, тъй като е издадена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. С оглед представените доказателства аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да е установено неизпълнение на служебните задължения от страна на служителя А.. Последният е санкциониран дисциплинарно за нарушения на работното време и отсъствие от работа на четири дати : на 11.05.2015 г. от 15.00 до 16.00 часа, на 18.05.2015 г. от 13.00 до 18.30 часа, на 22.05.2015 г. от 14.00 до 17.30 часа и на 09.06.2015 г. от 13.30 до 18.30 часа. В заповедта е прието, че на посочените дати А., който заема длъжността „главен инспектор“ в сектор „Пристанищен контрол“ на отдел „Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели“ в дирекция „Морска администрация“ – Варна, е участвал като лектор в курсове, провеждани от [фирма], поради което не е бил работното си място, без да му е разрешен отпуск и е използвал служебното време за „неслужебни цели извън администрацията“- нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДСл, чл. 30, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 7, ал. 2 от Правилник за вътрешния трудов ред.

Съобразявайки изложеното в заповедта, както и установените от представените доказателства факти, първоинстанционният съд правилно приема, че посочените дисциплинарни нарушения не са осъществени. С оглед изложеното в писмо вх. № 944/24.06.2015 г. на Български морски квалификационен център и при липсата на доказателства в друг смисъл, съдът стига до правилния извод, че не е налице системност на нарушенията, тъй като не се установява отсъствие на служителя като лектор в проведения курс на всички, посочени в заповедта дати и за посоченото време, а само за 09.06.2015 г. Всъщност с оглед данните в писмото следва да се приеме, че служителят е отсъствал и на 11.05.2015 г. (при изписване на последната дата в писмото очевидно е допусната техническа грешка), но тази пограшна констатация не се отразявана правилността на направения от съда извод за липса на системност в поведението на служителя.

Правилно е преценено, че с оглед обстоятелството, че А. лично е поканен за участие в провеждания от [фирма] обучителен курс като лектор и изразеното изрично писмено съгласие от директора на дирекция „Морска администрация“ – Варна за това участие (писмо вх. № В-1116/30.04.2015 г. ), както и даденото по служебния телефон потвърждение, служителят е действал със съзнанието, че изпълнява служебно разпореждане, отсъствието му е разрешено и не е необходимо да иска отпуск. Поради това съответен на закона и доказателствата е изводът на първоионстаницонния съд, че не се установява виновно поведение от страна на А. (в тази насока съображенията на административния съд относно отсъствието на умисъл или непредпазливо поведение следва да бъдат споделени) и съответно не са налице основания за ангажиране на дисциплинарното му отговорност. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя оспорената заповед, съдът постановява акт в съответствие със закона и събраните доказателства, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните и преценка и анализ на представените доказателства. Същите са оценени съвкупно като записът от служебния телефон на А. е преценен съобразно изричното съгласие на директора на дирекция „Морска администрация“ – Варна за участие на А. в провеждания курс, обективирано върху писмото от [фирма]. Този факт всъщност не се оспорва от административния орган, а и се потвърждава от останалите писмени доказателства като протокола за изслушването на служителя, проведено на 05.08.2015 г. Ето защо доводите на касатора, че решението се основава на доказателства, които не са събрани по съответния ред и са обсъдени избирателно от съда не могат да бъдат споделени.

Съдебния акт е постановен в съответствие с изискванията на чл. 172а АПК, като изводите на решаващия състав за наличие на основания за отмяна на административния акт са подробно мотивирани с конкретни съображения.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2461 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 2791 / 2015 г. на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.