Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Ю. И. Д. от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т.1 от АПК на влязлото в сила Решение № 6120/27.05.2015 г. по адм. дело № 12741/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 4590/03.07.2014 г. по адм. дело № 10949/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Твърденията в искането са за наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя. Като такива сочи представени по повод издаден му болничен лист два бр. фишове за работната му заплата за месеците март и април 2016г. и длъжностна характериктеристика от месец април 2016г. Твърди, че посочените доказателства показват, че е имал нужния професионален опит и е следвало да бъде допуснат до участие в конкурса за заемане на длъжността началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в РУСО гр. Я..
Ответните страни – Комисия за защита от дискриминация, И. З. Д. – служител на НОИ и В. К. Н. не вземат становище по молбата за отмяна.
Ответникът по делото – управителят на НОИ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита от 17.06.2016 г. изразява становище за недопустимост на искането по съображения, че молителят се позовава на същите обстоятелства, на които вече се е позовал в предходно образувано по негова молба производство за отмяна, а по същество, за неоснователност на същото поради липсата на предпоставките за това предвидени в разпоредбата на чл.239, т.1 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото - директорът на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. Я., чрез процесуалния си представител в писмена защита изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображение, че не са налице основанията за това по чл. 239, т. 1 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото - Х. В. М., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира и разноски по делото, изразяващи се в изплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред съдебната инстанция в размер на 200 лв., като представя съответни доказателства за изплащането му.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 240, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на соченото в него основание е неоснователно по следните съображения:
С решението на тричленния състав на Върховния административен съд по адм. дело № 12741/2014 г., в касационно производство по чл.208 и сл. от АПК е оставено в сила Решение № 4590/03.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10949/2013 г. на Административен съд София-град. С последното е била отхвърлена жалбата на Ю. Д., срещу Решение № 243 от 11.10.2013 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 161 по описа за 2011 г., с което е установено, че по отношение на Ю. Д., Районно управление „Социално осигуряване”, гр. Я. чрез директора си, И. З. Д. – служител в ЦУ на НОИ, гр. С., управителят на НОИ гр. С., В. К. Н. и Х. В. М. не са извършили дискриминация по признаци „лично и обществено положение” при упражняване правото му на труд по чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), по чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., както и че не са извършили спрямо същото лице нарушение на чл.17 и чл.19 от ЗЗДискр.
В съответствие с разпоредбата на чл.239, т.1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При отмяната по реда на цитираната разпоредба се касае до непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време на висящността на делото, но поради едни или друга причина не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства.В конкретния случай, представените с искането за отмяна два бр. фишове за работната му заплата за месеците март и април 2016г. и длъжностна характериктеристика от месец април 2016г. на Ю. Д. нямат характера на нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. Те не представляват официални документи, издадени от компетентните органи по смисъла на чл.179, ал.1 и ал.2 от ГПК и нямат характера на официални преписи по смисъла на чл.183 от ГПК, поради което не могат да обосноват нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. Молителят ако е считал, че сочените от него писмени доказателства са от съществено значение за правилното разрешаване на спора по адм. дело № 12741/2014 г. на ВАС е следвало да ги представи, но същият не е положил дължимата от него грижа за доброто водене на делото. Молителят е могъл да се снабди и да представи сочените документи при проявена дължима грижа за добро водене на делото, за което следва да понесе неблагоприятните последици от неизгодните съдебни актове. Освен изложеното относно тези писмени доказателства, данните на които молителя се позовава в тях не са относими към правния спор предмет на разглеждане със съдебния акт, чиято отмяна се иска.Те установяват други обстоятелства и са издадени за други цели, а именно за определяне размера на възнаграждението през времето на платения му годишен отпуск за месеците март и април 2016г., от които не могат да се изведат изводи за притежавания от него професионален опит по смисъла на това изискване заложено в конкурсната документация.
С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав – II колегия намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила Решение № 6120/27.05.2015 г. по адм. дело № 12741/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и направените от ответните страни по делото - управителят на НОИ и директорът на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. Я. искания за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същите за основателни. На основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, молителят Ю. Д. от [населено място] следва да заплати на ТП на НОИ Я. и на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. Я. сумите от по 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Искането на ответника по делото Х. В. М., направено чрез процесуалния й представител в съдебно заседание и в писменото възражение от 29.06.2016 г. за присъждане на разноски в производството, каквито са разноските за правна защита, в случая изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, също следва да се уважи. В подкрепа на искането си прилага Договор на правна помощ и съдействие от 15.03.2017 г., сключен между нея и адвокат Е. И от САК, от който е видно, че страната по делото е изплатила в брой на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ю. И. Д. от [населено място], за отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила Решение № 6120/27.05.2015 г. по адм. дело № 12741/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 4590/03.07.2014 г. по адм. дело № 10949/2013 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Ю. И. Д. от [населено място], [улица] да заплати в полза на ТП на НОИ - гр. Я. сумата 150 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. И. Д. от [населено място], [улица] да заплати в полза на РУСО - гр. Я. сумата 150 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. И. Д. от [населено място], [улица] да заплати в полза на Х. В. М. от гр. С. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.