Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.270 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)/ЗСВ/.

Образувано е по жалба на Е. Г. В., от [населено място], държавен съдебен изпълнител при Районен съд Брезник, срещу отказ обективиран в писмо изх.№ 94-Е-116 от 20.10.2016 г. на министъра на правосъдието, с който не е уважена молбата й вх.№ 94-Е-116/25.08.2016 г. да бъде преместена на същата длъжност от Районен съд Брезник в Софийски районен съд.

В жалбата се излагат оплаквания, доводи и съображения, които се определят като твърдения за неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби представляващи основание по чл. 146, т.2, 3 и 4 от АПК. Поддържа, че индивидуалния административният акт не е наименован, не е мотивиран и не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Иска се отмяна на акта и изпращане преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата - Министър на правосъдието, чрез процесуални представител старши юрисконсулт Ташева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното:

Жалбоподателката Е. В. е държавен съдебен изпълнител при Районен съд Брезник от 04.04.2007 г. На 25.08.2016 г. В. е подала молба с вх.№ 94-Е-116 до Министъра на правосъдието да бъде преместена на същата длъжност от Районен съд...