О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45С. 08.02.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело №3242/2016г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение №1957/08.03.2016г. по гр. д. № 10234/2014г. на Софийския градски съд, в частта, с която срещу него е уважен искът с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е признато за установено, че ищецът Н. А. Н., действащ като [фирма] е собственик на недвижим имот – нива с площ 5550 кв. м., съставляваща парцел 20 от масив 6 по плана за земеразделяне на [населено място], м.Г. /подробно описан/. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи наличието на основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не са формулирани конкретни въпроси. Сочи се, че изводите на въззивния съд не са съобразени с ТР№11/2013г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Оспорването на такъв акт може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Потвърждавайки отказа да се открие производство по оспорване на К. № 121/1995г., въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираното ТР. Налице е и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С отговора по чл.131 ГПК...