О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№67 гр. София,08.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 2050 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т. Т., срещу определение № III – 1143 от 19.05.2016г. по ч. гр. д. № 821/2016г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1808 от 16.03.2016г. по гр. д. № 1405/2016г. на Районен съд – Бургас. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото и на основание чл.118, ал.2 ГПК същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд правилно е приел, че предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл.71 ТЗ, но счита за неправилни останалите изводи за съда. Поддържа, че в исковата си молба е посочил, че искът е неоценяем, въпрос за цената на иска не е бил повдиган и такава не е била определена от съда. Поради това счита за неправилен извода на въззивния съд, че цената на иска е 59 835 900 лева, тъй като този съд не може да определя цена на иска, различна от посочената в исковата молба. Твърди още, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв за собственост върху движими вещи, като поддържа, че правата по чл.181 ТЗ,...