О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 589

София, 06.11.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 3301/2014 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 149 от 04.03.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение № 971 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 189/2012 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от [община] против [фирма] за установяване, че на основание § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОбС [община] е собственик на сграда с предназначение за трафопост “Витановци ТКЗС”, на един етаж, монолитно строителство, със застроена площ 9 кв. м, построена в ПИ пл.№ 309 в кв. 13 по плана на [населено място], както и на терен с площ от 9 кв. м, върху който е построена сградата, заключен между букви А-Б-В-Г и защриховани със зелен цвят на скицата от 12.07.2012 г.

Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от [община], представлява от кмета на общината Р. Я., чрез адв. Д. М.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд немотивирано е отказал да уважи направените от него доказателствени искания и по този начин го е поставил в неравноправно положение като страна по делото, лишавайки го от възможността да докаже своите твърдения, тълкувал е превратно разпоредбата на § 7, ал.1, т.7...