Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаР. Л. по адм. дело № 3721/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на културата, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 11 от 06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 1399 по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на „Вояджър“ ООД, е отменено Становище, издадено от министъра на културата, с изх. № 33 – НН – 414/19 от 19.05.2020 г. за отказ за съгласуване от Министерство на културата на виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща сграда в УПИ V – 2413, кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, в гр. Каварна и преписката е върната на министъра на културата за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в четиринадесетдневен срок от влизане на решението в сила. Наред с това, Министерство на културата е осъдено да заплати на настоящия ответник по касация разноски в размер на 2360,00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е назначил и служебно е формулирал задачите на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси, без да са изяснени задълженията на собственика на културната ценност и характерът на визата, която се иска да бъде съгласувана – такава за ремонт и адаптации. Не съобразил и съдържанието на понятието „адаптации“, което има своето легално определение в пар. 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР на ЗУТ). Неправилни, според касационния жалбоподател, са и изводите на съда за липса на мотиви на отказа; че становището е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, както и това, че при изразено желание на собственик и при извършени от него действия, прилагането на принудителните процедури по чл. 72 – 77 ЗКН се явява излишно. В допълнение се твърди, че срокът за новото произнасяне на административния орган е определен в нарушение на чл. 84, ал. 1 ЗКН. Предвид всичко изложено в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу оспореното становище или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на материалния закон.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът - „Вояджър“ ООД оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощени адвокати. По същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Ответникът – Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество за основателна. Формирал извод, че оспореното становище за отказ за съгласуване на виза за основен ремонт и адаптации е издадено от компетентния административен орган по чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН - министъра на културата в рамките на правомощията му по чл. 84, ал. 8 и 13, във вр. с чл. 83 ЗКН, в изискуемата писмена форма, но е в противоречие с материалноправните разпоредби, като при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Съдът съобразил, че от експертното заключение и уточненията, направени в съдебно заседание от вещото лице се установило, че сградата е частично разрушена, без покрив, като е останал единият зид на 2/3 и два странични зида към съседните парцели. Взел предвид заявеното от вещото лице, че възстановяването на сградата може да бъде извършено чрез основен ремонт, тъй като има достатъчно снимки за нея, докато реконструкцията й изисква пълното й разрушаване и изграждане отново въз основа на наличните снимки. Тоест, състоянието на обекта позволява извършването на основен ремонт и адаптация на съществуващата сграда с подходящи конструктивни методи.

Като основен спорен въпрос съдът определил това дали процесната сграда може да се възстанови чрез основен ремонт и адаптации или е необходима реконструкция, и в тази връзка провеждане на процедури по реда на чл. 72 - 77 ЗКН. Съдът мотивирал извод за незаконосъобразност на оспореното становище, основано на това, че в случая заявителят следва да извърши реконструкция на сградата, а не основен ремонт и адаптация. Съдът подчертал, че внесената документация съдържа и актуална фотодокументация, която административният орган не е обсъдил, за да обоснове извод за необходимост от реконструкция. Позовал се и на заключението на вещото лице, което е категорично, че съществува възможност за извършване на основен ремонт и адаптация, предвид степента на запазеност на сградата и съществуващия достатъчен брой снимков материал, както и предвид желанието на собственика на сградата. Съдът приел, че отказът е идентичен по съдържание с мотивите на НИНКН и не съдържа никакво обсъждане относно представената актуална фотодокументация във връзка с особеностите в режима на конкретния паметник на културата. В този смисъл и в контекста на чл. 84, ал. 13 ЗКН, направил извод, че липсата на конкретни мотиви за отказа не само нарушава правото на защита на заявителя, но препятства преценката за цялостна законосъобразност на акта. На следващо място и по аргумент от разпоредбата на чл. 36 АПК съдът приел, че обжалваното становище е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото от административния орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Аргументирал се, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените, защото изпълнението на визираната в закона процедура гарантира защитата на правата на заинтересованите страни и издаването на административния акт.

Като взел предвид разпоредбата на чл. 141, ал. 7 ЗУТ, съдът направил извод, че немотивирано и в нарушение на закона административният орган не е разгледал проекта относно неговата законосъобразност и не е обосновал причините за постановяване на отказа, което противоречи и на целта на закона. В допълнение, въз основа на установените по делото факти приел, че в случая въпросът за съгласуване на виза за проектиране за два елемента от един и същ паметник на културата на едно и също основание и по отношение на един и същ собственик е решен противоречиво.

Като противоречащ на материалния закон съдът определил и втория мотив за отказа за съгласуване на издадената виза за проектиране - за обекта не били проведени процедури по чл. 72 - 77 ЗКН. Изразил становище, че при изразено желание и извършени реални действия от страна на собственика на архитектурно-строителния ансамблов паметник на културата да изпълни всички предписани му от чл. 71, ал. 1 ЗКН действия, прилагането на принудителните процедури по чл. 72 - 77 ЗКН се явява излишно. По аргумент от чл. 77 ЗКН приел, че тези процедури представляват алтернатива на предписанията, предвидени в чл. 71, ал. 1 от същия закон и се прилагат, когато собствениците на обектите - недвижими паметници на културата, не изпълняват задълженията си по чл. 71 ЗКН. Съобразил, че с помощта на тези процедури се вменява задължение на общината да предприеме мерки, за да бъде извършено това, което собствениците не извършват за тяхна сметка, докато в случая, собственикът на сградата е проявил инициатива за извършване на необходимите действия.

Предвид всичко изложено, съдът направил извод, че „Вояджър“ ООД е установило наличието на условията за съгласуване на визата за основен ремонт и адаптация на процесната сграда. По тези причини и поради наличието на основания на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, отменил оспореното становище, като върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането за съгласуване съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Предвид изхода на спора присъдил на дружеството – жалбоподател разноски в размер на 2360,00 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища, като е отговорил на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания за постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Вярно е твърдението на касационния жалбоподател, че „В конкретния случай е налице специален закон, който се прилага към одобряване от министъра на културата на спорната виза, а именно Закона за културното наследство“ (стр. 3, абз. 5 от касационната жалба). В този смисъл, неоснователни са оплакванията му, че първоинстанционният съд не изяснил съдържанието на понятието „адаптации“ в контекста на ЗУТ, доколкото легалното му определение по смисъла на специалния закон се съдържа в пар. 4, т. 19 от ДР на ЗКН.

Безспорно установен по делото е статутът на сградата на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „ансамблово значение“. Обектът е елемент от групов паметник на културата с категория „местно значение“ – ансамбъл от магазини на пристанището в гр. Каварна“. В съответствие със съдопроизводствените правила, на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, съдът е допуснал изготвянето на съдебно – техническа експертиза по относими и необходими за правилното решаване на делото въпроси. Съгласно заключението на вещото лице сградата е частично разрушена (съществува част от сграда) - запазен е западният зид по цялата му дължина и 2/3 от височината му и част от северния и южния каменни зидове. Източният зид (към улицата) е изцяло съборен. Покривът липсва. Посочено е също така, че на база налични снимки в Историческия музей на гр. Каварна от времето преди частичното разрушаване на сградата, при отчитане на състоянието й, възстановяването е възможно на база на тези фотоматериали чрез основен ремонт и адаптация на съществуващата сграда. Установени са също активната позиция и многобройните действия по смисъла на чл. 71 – 72 ЗКН от страна на собственика на сградата – „Вояджър“ ООД, за нейното възстановяване при спазване изискванията на ЗУТ и ЗКН, довели до издаване от главния архитект на О. К. на виза за основен ремонт и адаптация „на съществуваща сграда в УПИ V-2413, кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, гр. Каварна“. Безспорен по делото е и фактът на съгласуване от страна на министъра на културата на визата за проектиране на обект „основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от Ансамблов паметник на архитектурата, УПИ IV-3364, кв. 337, гр. Каварна, област Добрич“, идентичен с ПИ с идентификатор 35064.501.3364, който поземлен имот е съседен на процесния. За него няма спор, че е собствен също на „Вояджър“ ООД като сградите са идентични по състояние и имат обща стена (вж. становище на главния архитект на О. К. л. 33 и 34 от първоинстанционното дело).

При така установеното от фактическа страна, правилен е направеният от АС - Варна правен извод, че оспореното Становище с изх. № ЗЗ-НН-414/19 от 19.05.2020 г. за отказ за съгласуване на виза за основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда в УПИ V-2413, кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, гр. Каварна се явява незаконосъобразно. Обосновано на неговото съдържание съдът е приел липсата на мотиви, които да дадат възможност за проверка досежно неговата законосъобразност. Посоченото в становището, че „Съгласно данните, съдържащи се в приложените с документацията и преписките, които се съхраняват в НДА и НИНКН е видно, че обектът не подлежи на основен ремонт и адаптация, като по същество се изисква реконструкция на обекта и в тази връзка е необходимо провеждане на процедури по реда на чл. 72-77 от ЗКН“ не може да се квалифицира като пълноценни мотиви по смисъла на закона, така както изисква разпоредбата на чл. 84, ал. 13 ЗКН. Наред с това, посочените разпоредби уреждат процедурата относно правото и задължението на общината, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване и при бездействие от страна на нейния собственик, концесионер или ползвател, тя, общината да извърши необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация. В конкретния случай е тъкмо обратно – собственикът „Вояджър“ ООД желае да извърши основен ремонт и адаптация на обекта на база съществуващата фотодокументация, получил е виза от О. К. за тези действия, но не получава необходимото съгласуване от министъра на културата, с което е спиран в намеренията си.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на определения от първоинстанционния съд срок за ново произнасяне от страна на министъра. Вярно е, че чл. 84, ал. 1 ЗКН предвижда съгласуването и заверките върху графичните материали да се извършва в срок до 4 месеца от датата на постъпването им в НИНКН. Нормата обаче предписва сроковете за провеждане на административно производство от неговото начало – от постъпването на документите. В случая в хода на проведеното вече административно производство, а и на съдебното производство, са събрани всички необходими доказателства за произнасянето на административния орган, поради което по отношение на срока следва да се приложи разпоредбата на чл. 174 АПК, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд.

По изложените съображения, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

Въпреки изхода на спора в касационното производство, направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация не следва да се уважава, доколкото от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява договарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв., но нито от него, нито от друг документ се установява заплащането му на адвоката.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 1399 по описа на Административен съд – Варна за 2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, направеното от „Вояджър“ ООД, с ЕИК[ЕИК] искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение на съдия Т. К.

Подписвам решението с особено мнение, като намирам, че решението на Административен съд - Варна е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано, т. е. е постановено при наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Неправилно съдът е приел, че изричният отказ на министъра на културата да съгласува на осн. чл. 84 ЗКН виза за основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда в УПИ V-2413 в кв. 337 в гр. Каварна поради непровеждане на процедура по реконструкция на обекта, е незаконосъобразен и го е отменил. Намирам, че издаденият от министърана културата писмен отказ е законосъобразен, издаден е в от компетентен орган, действащ в рамките на законовите му правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и най-вече при съобразяване с императивните изисквания на приложимия материален закон. Няма спор по делото, че недвижимата културна ценност е заплашена от самосрутване. Относно фактическото състояние на сградата е приета съдебно-техническа експертиза / лист 171-174 от адм. д. № 1399/20/ и от нея се установява, че от НКЦ съществува само част - западният зид по цялата му дължина, и две трети от височината му и част от северния и южния каменен зид.Източният зид е изцяло съборен, липсва и покривът на сградата. При тази фактическа установеност правилно и обосновано министърът на културата е приел, че действия по съгласуване на строителни книжа по реда на чл. 84 ЗКН не могат да бъдат извършени, докато не бъде проведена процедурата по възстановяване или реконструиране на НКЦ след влизане в сила на заповедите по чл. 73, ал.3 или чл. 74 ЗКН. Следва да се посочи, че нормите на ЗКН по възстановяване или реконструиране на НКЦ са специални и дерогират общите разпоредби на ЗУТ по одобряване на строителни книжа, респ. към дейности, уредени в ЗУТ , като напр. основен ремонт на сграда, не може да се пристъпи, докато не бъдат издадени и влязат в сила заповедите по чл. 73, ал.3, респ. чл. 74 ЗКН, поради специалния характер на процедурите, предвидени в чл. 72 -77 от ЗКН, както обосновано и правилно е посочено в обжалвания отказ. Липсата на влезли в сила заповеди по чл. 73, ал.3, респ. чл. 74 ЗКН сочи, че действия по одобряване на строителни книжа за извър

шване на основен ремонт и адаптация не могат да бъдат извършвани, т. е. те са недопустими и причината за това е от правен характер. В случая напълно ирелевантно е становището на вещото лице дали основен ремонт по см. на ЗУТ на сградата би довело до фактическото й възстановяване. Такова становище в случая не следва да се възприема и да служи като обосноваване на заобикалянето на разпоредбите на ЗКН. Административинтия орган, компетентен според ЗКН е постановил законосъобразен отказ по чл. 84 от с. з. и жалбата срещу него е следвало да бъде отхвърлена.

Съдия:

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Румяна Лилова