3
N 575
София, 30.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
В. Й.
като разгледа докладваното от съдията Б. П.
гражданско дело N 3788/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. Г. Ц. чрез пълномощника си адв.Св.Т. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 205 от 19.02.2014г. по гр. д.№ 3121/2013г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от [фирма] [населено място].
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и подадените касационни жалби не следва да се допускат за разглеждане по същество.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] установителен иск за собственост на 47% ид. ч. от дворно място, представляващо поземлени имоти № 129 и 135 по плана на [населено място], седми микрорайон. Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил одържавен от събирателно дружество Я. Ц. и Д. Я. по реда на ЗОЕГПНС и е възстановен на техните наследници в влизане в сила на ЗВСОНИ, от които само Г. Ц. е български гражданин. Останалите наследници Х. Гика и Д. А. са гръцки граждани, а И. /Д./- Я. - американски гражданин, които са имали право да придобият имуществото по наследство на основание чл. 29 ЗС, към датата на реституцията /ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г./ и не са изгубили собствеността. Разпореждането на Г. Ц. с нот. акт № 74/1992г. в полза на дъщеря му с 90% идеални части от дворното място е породило вещноправно действие само до размер на притежаваната от него или 22.5% идеални части, съответно последващото разпореждане от Й. Ц. с нот. акт 44/2006г. в полза на [фирма] с 90% идеални части от дворното място, предмет на установителния иск за собственост, също е породило прехвърлителен ефект до този размер, а останалите 47% са притежание на [фирма], придобити по силата на извършени разпоредителни сделки с нот. акт 29/2008г. за продажба и № 179/2008г. за замяна с праводатели съответно Д. А., Е. А., Х. Гика и Д. А.. Възражението на ответниците Й. Г. Ц. и [фирма], че са придобили собствеността по давност при осъществено владение от 1992г. не е уважено по съображения, че владението не е било необезпокоявано и не е била отблъсната фактическата власт на сънаследниците.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване от касаторката Й. Г. Ц. за правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Р. Б. по наследяване, да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството, е обусловил решаващите изводи на съда по отношение на правата на ищеца по делото [фирма] [населено място]. Същевременно въпросът е и от значение за точното прилагане на закона предвид липса на изричното му уреждане в ЗС и Конституцията, поради което е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По същия правен въпрос, който се извежда след доуточняване, каквато възможност ВКС има съобразно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1 следва да се допусне за разглеждане по същество и касационната жалба на [фирма] [населено място].
В останалата част поставените правни въпроси по двете касационни жалби дублират доводите за неправилност на решението по чл.281 ГПК и следва да бъдат разгледани с решението по чл.290 и сл. ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 205 от 19.02.2014г. по гр. д.№ 3121/2013г. по жалбите на Й. Г. Ц. и [фирма] [населено място].
Указва на касаторите, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат по 206 лв. всеки държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: