ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126

София, 03.02.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. д. № 61238 по описа за 2016г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат О.М. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 11.ХІІ.2015г. по в. т.д. № 458/2015г.

Ответникът по касационната жалба В. А. С., гражданин на Руската федерация, не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 11.ХІІ.2015г. ВАС по въззивна жалба на [фирма] е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 29.ІV.2015г. по т. д. № 1395/2014г., с което е обявена за недействителна по отношение на В. Ал.С. сделката, предмет на нот. акт № ***/2013г., с която [фирма] В. учредява на [фирма] безсрочно право на строеж за построяване на „Ваканционни жилища” с обща Р. 5700.11 кв. м в ПИ в [населено място] с идентификатор № *****.***.***, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски.

Въззивният съд е счел, че във въззивната жалба липсват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния за наличието на качество „кредитор” на ищеца и за наличието на субективния елемент за знание у двете страни по сделката за увреждането, поради което е приел тези предпоставки за установени.

Въззивният съд е оценил като неоснователно възражението, че тъй като длъжникът...