Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), срещу Решение № 6166 от 20.10. 2014 г., постановено по административно дело № 1305/ 2014 г. на Административен съд София– град (АССГ). В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че за целия период 01.02.2008 г.– 31.05.2009 г. са налице облигационни отношения и НЗОК не осъществява административна дейност и административна принуда. Сочи, че за периода 01.02.2008 г.– 10.04.2009 г. не е налице отменен с влязло в сила решение нормативен административен акт, т. е. не е налице незаконосъобразен акт. Счита, че за периода 11.04.2009 г.– 31.05. 2009 г., въпреки че е налице отменен административен акт липсват останалите два елемента от фактически състав на отговорността по ЗОДОВ - да са настъпили вреди и тези вреди да са пряка причинно следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Намира, че от събраните доказателства не се доказват наличието на претендираните вреди и техния размер.

Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове срещу НЗОК като неоснователно или алтернативно да се върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира се и заплащане на разноски по делото.

Ответната страна [фирма]– гр.[населено място] в писмен отговор, на касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Гълъбова, счита решението за обосновано, законосъобразно, валидно, допустимо и правилно, постановено при стриктно прилагане на процесуалния и материалния закон и в съответствие със съдебната практика.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съобразно Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015г., ОСС, І и ІІ колегия, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Счита, че в случая признатото обезщетение се отнася за периода преди отмяната на подзаконовия нормативен акт със съдебно решение като незаконосъобразен и приетото в тълкувателното решение становище е приложимо. Поради изложеното моли решението на Административен съд София град да се отмени като неправилно и се постанови друго, с което да се отхвърли иска за обезщетение като неоснователен.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на решението, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното Решение № 6166 от 20.10. 2014 г., постановено по административно дело № 1305/ 2014 г. на Административен съд София – град

е ОСЪДЕНА Национална здравноосигурителна каса да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [адрес], обезщетение за имуществени вреди от приложението на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменени с Решение №4148/30.03.2009 г. по адм. д. №10621/2008 г. по описа на ВАС, а именно сумата от 12 337, 64 лв. (главница) - пропуснати ползи за аптека № [номер], както и сумата от 3 805, 37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 06.02.2011 г. до деня на завеждане на исковата молба, ведно с дължимата законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32 336, 03 лв. (главница), представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за аптека № [номер], както и сумата от 9 973, 59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 06.02.2011 г. до деня на завеждане на исковата молба, ведно с дължимата законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25 490, 71 лв. (главница), представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за аптека № [номер], както и сумата от 7 862, 21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 06.02.2011 г. до деня на завеждане на исковата молба, ведно с дължимата законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение е ОСЪДЕНА НЗОК да заплати на [фирма] – гр.[населено място], сумата от 4659,17 лева (четири хиляди шестстотин петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляващи съдебни разноски по делото.

За да постанови този резултат АССГ приема, че в случая са налице и трите предпоставки за реализиране на отговорността на НЗОК по ЗОДОВ.

Според решаващият съд указанието на директора на НЗОК за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД 16-3/10.01.2008 г. представлява административен акт, с който се създават конкретни административни задължения - определени са пределни цени за продажба на конкретни лекарствени средства, частта от които заплаща НЗОК. Същото е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред с Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по административно дело № 2762/ 2008 г. на ВАС, Пето отделение, което е оставено в сила с Решение № 4148 от 30.03.2009 г. по административно дело № 10621/ 2008 г. на ВАС, 5- членен състав. С това се приема, че е налице първата от предпоставките за основателност на исковите претенции, а именно– отменен по съответния ред административен акт.

На второ място, се приема, че са налице настъпили вреди от приложението на отменения административен акт, като през периода от влизане в сила на Указанието на директора на НЗОК до влизане в сила на новия Позитивен лекарствен списък, от ищеца, са продавани лекарствените средства, съобразно определените с Указанието цени. Вредите са претърпени, в резултат на продажба на лекарства по цени съобразно указанието на НЗОК, които са различни от цените, предвидените по НУПРРРЦЛП отм. , Посочва се, че размерът на вредите за процесния период е установен от заключението на вещото лице от съдебно икономическата експертиза, което съдът кредитира и намира за вярно, и в унисон с представените по делото доказателства.

На трето място, се намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между действието на акта и съответно– отмяната му и настъпилите за ищеца вреди. Посочва, че в периода, в който е действал и е прилаган незаконосъобразният административен акт са възникнали, в резултат от това прилагане, правни последици за субектите – адресати на акта.

Касационната жалба на НЗОК е ОСНОВАТЕЛНА, а съдебното решение е неправилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на такъв иск по ЗОДОВ предполага установяване на точно определени от законодателя предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Отговорността не се презюмира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. В случая ищецът, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на НЗОК за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ– отменен като незаконосъобразен административен акт.

При отмяна на индивидуален или общ административен акт по съдебен ред, тези два вида административни актове се считат отменени от момента на издаването им. Поради това на обезщетяване по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат всички доказани вреди, причинени от отменения индивидуален или общ административен от момента на издаването му.

Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт поражда правни последици и регулира възникналите правни отношения. До този момент подзаконовият нормативен акт поражда права и задължения. Това следва и от разпоредбата на чл. 190, ал.1 АПК, в която се казва, че обжалването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът не постанови друго. Валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващото съдебно решение, което отменя подзаконовия нормативен акт, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.

С. То решение № 2/ 27.06.2016г. по Тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на ОСС на ВАС вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ).

Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса, е било отменено със съдебно решение, влязло в сила на 30.03.2009 г., поради което за периода 01.02.2008 г. - 30.03.2009 г., който е част от исковия период 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., не може да се направи извод за настъпили за дружеството имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храни с по-ниска от нормативно допустимата надценка, предвидена в чл.7 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти отм. .

Неоснователни са и исковите претенции на дружеството за периода 30.03.2009 г.– 31.05. 2009 г., през който отмененият подзаконов акт продължил да се прилага по силата на сключените между ищеца и НЗОК договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, които били съобразени с него.

В тази връзка следва да се отбележи, че касационният жалбоподател необосновано характеризира тези договори като облигационни. В действителност договорите са административни, тъй като изразяват отношения, регулирани от административното право, при което едната страна се намира в подчинено положение спрямо другата страна. Независимо от административноправния характер на договорите, обаче ищецът не може да претендира обезщетение на това основание.

Фактите, които се излагат в исковата молба и по които съдът е длъжен да се произнесе, обосновават претенции за вреди, произтичащи не от подписаните с Националната здравноосигурителна каса договори, а от отмененото от съда като подзаконов нормативен акт указание.

Отделно от това следва да бъде отчетено, че административноправният характер на договорите предполага прилагането на правилата за индивидуалните административни актове, включително, възможността да бъдат оспорени пред съд. При положение, че договорите не са били предмет на съдебен контрол и съответните техни разпоредби, които се отнасят до цените, не са били отменени, исковите претенции са неоснователни, дори да се основаваха на твърдения за вреди, произтичащи от сключените договори.

На последно място, неоснователността на исковите претенции за исковия период, включително и за този след отмяната на подзаконовия нормативен акт, се извежда от липсата на доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храна, ако би прилагал предвиденото в Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти отм. .

Съгласно чл.5, ал.1 от НУПРРРЦЛП, търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл.2, ал.1– т. е. определената цена на лекарствен продукт от Позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат.

Надценката за търговеца на дребно по чл.8 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна и не може без съответното доказване да се приеме, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по - ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по - високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. След като не е установено, че лекарствата, медицински изделия и диетични храна биха се продавали на пределния размер на нормативноопределената надценка, така че да се постигне печалбата, за която се твърди, че е била пропусната да се реализира, исковете подлежат на отхвърляне и само по тази причина. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, следва да се отхвърли и акцесорния иск за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение.

Решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска.

При този изход на делото, предвид направеното искане от касатора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ, съгласно който, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството ще следва дружеството да бъде осъдено да заплати на НЗОК съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6166 от 20.10. 2014 г., постановено по административно дело № 1305/ 2014 г. на Административен съд София – град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма]– гр.[населено място] срещу Национална здравноосигурителна каса, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, в размер на 70 164, 38 лева главница, претърпените вследствие на нереализирани приходи от продажба на лекарствени продукти, заради прилагане в периода 01.02.2008г. – 31.05.2009 г. на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК и мораторна лихва за периода от 30.03.2009г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 21 641, 17 лева, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА [фирма] – гр.[населено място] да заплати на Национална здравноосигурителна каса - София сумата от 200 лв. (двеста лева) юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.